РАЗКАЗ ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ

ЧЕТЕТЕ ПО- НАДОЛУ

/ разказ по действителен случай/
Гръмовеста Лаламезова от Кубрат се пресели в София по линия на мъжа си, полковник Лаламезов.
Отдавна почина той, но успя да осигури апартамент в центъра на столицата и добри доходи на жена си и децата си.
Като всяка оправна дама от миналото, баба Гръмка се намести в писателския съюз и години наред ваеше литературно- критични материали за отбрани писатели и поети, пътуваше из цялата страна и определяше " резултатите" от литературните конкурси.
Чорбаджийка на конкурсите. Така я наричаха и това се оказа вярно, преплитайки шапки в едно столично читалище.
Гръмовеста Лаламезова разпределяше сумите, всички мълчаха како пуяци и всяка година тя срещаше участниците с едно и също изречение:
- Всички бяхме много на ниво. Между наградените и ненаградените стои един косъм разстояние, но просто няма пари за всички....
И парите се раздаваха винаги на свои бездария, на уж "анонимния" поетичен конкурс, което няколко години поред доведе до гласно възмущение от участници с много силни творби, които в очите заклеймиха Гръмовеста в тарикатлък, а тя гръмогласно отговаряше:
- Вие какво искате сега, да развалите настроението на наградените ли?
И едно смело момче веднъж отговори:
- Да, това искаме, защото са наградени връзкари. А кадърните не са, като например ето тази дама....
И посочи мен.
И други номера въртеше Гръмовеста Лалмезова.
Щом не е от съюза някой, не му се даваше думата да чете на поетични сбирки, за да не блесне пред посредствени творци от съюза.
Гръмовеста много се прочу, размириса и завони, та малко я ограничиха впоследствие, но напористата старица, вече на 88 години, не щеше да се предава, но нямаше как. Нейните наглости минаха всякаква граница и много я компроментираха.
Принцип има в съюза - пари за награди се дават на техни хора, талантите пасти да ядат.
И точно една от тези Чорбаджийки беше Гръмовеста.
Една, аджеба, но не единствена.
Трета тактика на Чорбаджийката, но и не само на нея, на някои определени чествания, където се яде и пие на корем за сметка на местната община, да се събират по телефона само свои хора, а на другите да не се съобщава нищо.
Нашите хора с общински пари облажени, който чул случайно, да си плаща, ако иска да присъства, че не могат съвсем да го изгонят и да слуша глупостите на поканените. Демек - съюзно- избраните.
Такива работи се вихрят и до момента из съюзите, Чорбаджийка е само един ярък конкретен случай. Тя определя и предварително кой ще е награденият, с няколко юнаци сбор, обявата се пуска за парлама. Така де, движение да има из Българията.
Далеч съм от мисълта да опороча всички в своя разказ. Има и много свестни и почтени хора, има и хора из общините, които не знаят какво гърне ври из централите на съюзите, но видяното е видяно и преживяно. При това многократно.
И затова заслужава тази малка и правдива словесна изповед.
16 юни 2022г., София
Росица КОПУКОВА

И сега е така. Обществените поръчки се дават на наши партийни фирми.

Викат й Благовеста Касабова. От такива баби човек трябва да бяга на километри, за да подиша чист въздух. Права си, Роси - "между ненаградените и наградените има само един косъм разстояние, но пари за всички няма..."

Изкефи ме с разказа си!