(В памет на Емил Димитров)

Върти се грамофонна плоча в здрача
и скърца там игличката без жал.
Отново чувам твоят глас и плача
над светлия ти зов “Ако си дал!”

Премина младостта ми с твойта песен
и посребри се моята глава.
Певецо чист! Не беше никак лесно
живот да дам на твоите слова.

Съзирах често хора изгладнели
и хляба си разчупвах аз за тях.
А те, от мойте къшейчета взели,
въздишаха злочести в своя крах.

На скитници, премръзнали и клети,
разпалвах огън. Сгрявах ги с очи.
И с длани търках влажните си клепки,
та моята тъга да не личи.

На чуждите, които не познавах,
раздадох всичко - лира и мечти.
На милата сърцето си оставях
във нежните й длани да тупти.

Не взех от друга слава ни частица
и клюка не повторих със уста.
Със подли хора не делях паница
и Господ ми опази съвестта.

Отново слушам твойта песен в здрача
със светлия ти зов “Ако си дал!”
Това ми стига в пътя си да крача,
без страх от смърт, от скърби и печал.

Не може никой днес да ти отнеме
искриците, оставени във нас!
Сред хора земни ти не беше земен!
Небето пя във сладкия ти глас!

(Бакърена паничка)
Ведролей