Едни ме хвалят, та се скъсват чак,
но виждам я фалшивата усмивка,
аз зад похвалите откривам знак
и си отделям чисто от нечисто.

Друг критикува, ужким за добро
и прави се, че сякаш неразбрал ме,
нали съм от небесно потекло,
разчитам аз първопричини ярко.

А трети със мълчание стои
или ме пита нещо уязвимо.
До друг живот, " приятели добри",
за мен незримото е много зримо.

Бог дал ми интуиция и нюх
и, колкото да бъда търпелива,
за лицемерието имам слух
и остър поглед, за да го откривам.

Пък някой си ме лъже на мегдан,
да отърколи своята изгода,
да си постигне пъкления план
и, ако може, да съм му в угода.

Донякъде съм " бяла и добра",
нататък съм по вашите подходи.
Не досадих на никоя врата.
Хитрецът най-накрая ще си си ходи!


19 юни 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Точни са прозренията ти, Роси и са поднесени в ефектна стихотворна форма.

П.П. Четвъртият ред на втория куплет е отишъл в третия.

Само трябва да му се доверим кога се свива и кога трепка радостно.

сигурно си права.

Опасна си. Човек не знае как да подходи към теб.