Родовата памет я ценя,
няма нищо недостойно в нея,
както мойта майка и баща,
ей така в наследство аз живея.

И почтеното ми потекло
никакви сумрачности не крие,
то зарекло ме е за добро
да остана, ала съм от тия,

дето, неспокойни, през деня
с някаква идея все пътуват,
осъзнават нечия вина,
хора, дето струват и не струват.

И замислям се, с очи назад,
по-прощаваха предците мои,
в трудни времена и сложен свят,
някак си излязоха герои.

Мъча се да бъда като тях
и борбата най ми се удава,
но едно, признавам, не разбрах
на подлеца как ли се прощава?!

28 юли 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Е, това, родовата памет иска да изтрие от главите ни либерастията и глобализмът. Хората да се ограничат до текущите си ежедневни физиологични потребности.
Но ние българите се оказахме корави. Потърсихме в историята подкрепа и упование.

Финалът ти е и поанта!:

"Мъча се да бъда като тях
и борбата най ми се удава,
но едно, признавам, не разбрах
на подлеца как ли се прощава?!"

Поздравявам те!