Постинг
30.07.2022 15:33 -
НОВИ СТИХОВЕ
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 1209 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 10.08.2022 09:58
Прочетен: 1209 Коментари: 6 Гласове:
4
Последна промяна: 10.08.2022 09:58
ВСЕКИ ПО СВОЕМУ
Всеки с морала си
или без него,
крачи напред
и си мисли - ще мине!
Може. Дотам,
докъдето е писано
от кармата трупана
под свода във синьо.
Няма открачка
от равновесие,
в тази невидима
наша Вселена.
Мирен бъди
и хора не мачкай.
Всичко се плаща,
и ние сме тленни!
30 юли 2022г., София
Росица КОПУКОВА
ПРИЯТЕЛСТВА
Приятелствата отпътуваха от гънките на паметта ми,
Аз помня хората, но чувствата са заличени,
Защо се случи, вятърът отвя ли ги овреме?
И станаха небивали промени.
Изхвърлих ученическите лексикони,
Студентски споменници, много снимки.
И с времето дълбоко се опомних,
И лицемерните души изтрих ги.
Не съжалих. Усмивката не секна.
Дойдоха нови и чудесни хора,
Но, вече зад фасадата приветна,
Научих се да коригирам взора.
Страданието хвърлих на боклука
От свойта мила рибешка природа.
Огледах се. А ! Има още тука
Приятели от моята порода.
Не съм по ученическите сбирки,
Поканена след толкова години.
Веднъж отидох като кратка спирка,
Да си припомня същите " богини".
Но те не ме забравили след време.
И стиховете ми четели вечно.
Не ги завръщам като старо бреме,
Далечното остава си далечно.
И съм добра до някоя преграда,
Докато не усетя, че глупея.
Спокойно, без душата ми да страда,
С добрите продължавам да живея.
30 юли 2022 г., София
Росица КОПУКОВА
Всеки с морала си
или без него,
крачи напред
и си мисли - ще мине!
Може. Дотам,
докъдето е писано
от кармата трупана
под свода във синьо.
Няма открачка
от равновесие,
в тази невидима
наша Вселена.
Мирен бъди
и хора не мачкай.
Всичко се плаща,
и ние сме тленни!
30 юли 2022г., София
Росица КОПУКОВА
ПРИЯТЕЛСТВА
Приятелствата отпътуваха от гънките на паметта ми,
Аз помня хората, но чувствата са заличени,
Защо се случи, вятърът отвя ли ги овреме?
И станаха небивали промени.
Изхвърлих ученическите лексикони,
Студентски споменници, много снимки.
И с времето дълбоко се опомних,
И лицемерните души изтрих ги.
Не съжалих. Усмивката не секна.
Дойдоха нови и чудесни хора,
Но, вече зад фасадата приветна,
Научих се да коригирам взора.
Страданието хвърлих на боклука
От свойта мила рибешка природа.
Огледах се. А ! Има още тука
Приятели от моята порода.
Не съм по ученическите сбирки,
Поканена след толкова години.
Веднъж отидох като кратка спирка,
Да си припомня същите " богини".
Но те не ме забравили след време.
И стиховете ми четели вечно.
Не ги завръщам като старо бреме,
Далечното остава си далечно.
И съм добра до някоя преграда,
Докато не усетя, че глупея.
Спокойно, без душата ми да страда,
С добрите продължавам да живея.
30 юли 2022 г., София
Росица КОПУКОВА
Във "Всеки по своему" присъства финал сравним само с библейската мъдрост:
"Няма открачка
от равновесие,
в тази невидима
наша Вселена.
Мирен бъди
и хора не мачкай.
Всичко се плаща,
и ние сме тленни!"
"Приятелства" предоставя на читателя повод за дълбок размисъл. Хубавото ни минало е като един слънчев оазис останал зад нас, на хоризонта. От един момент нататък става невъзможно да се живее само с него. Новите приятелства не са лесни и не могат да бъдат безоговорочни. Това ражда сентенциално прозрение :
"Далечното остава си далечно.
...
С добрите продължавам да живея."
Силно и общовалидно. Поздравление, Роси!
цитирай"Няма открачка
от равновесие,
в тази невидима
наша Вселена.
Мирен бъди
и хора не мачкай.
Всичко се плаща,
и ние сме тленни!"
"Приятелства" предоставя на читателя повод за дълбок размисъл. Хубавото ни минало е като един слънчев оазис останал зад нас, на хоризонта. От един момент нататък става невъзможно да се живее само с него. Новите приятелства не са лесни и не могат да бъдат безоговорочни. Това ражда сентенциално прозрение :
"Далечното остава си далечно.
...
С добрите продължавам да живея."
Силно и общовалидно. Поздравление, Роси!
...за добротата и приятелството; за равновесието в Природата, която връща за всяко сторено зло.
Силни финали!
цитирайСилни финали!
• Приятелството е бреме поне за една от страните.
• Едно приятелство е трайно, когато носи материална изгода на всяка от страните.
В края на краищата всяка ценност (актив) с течение на времето подлежи на преоценка.
цитирай• Едно приятелство е трайно, когато носи материална изгода на всяка от страните.
В края на краищата всяка ценност (актив) с течение на времето подлежи на преоценка.
missana написа:
Във "Всеки по своему" присъства финал сравним само с библейската мъдрост:
"Няма открачка
от равновесие,
в тази невидима
наша Вселена.
Мирен бъди
и хора не мачкай.
Всичко се плаща,
и ние сме тленни!"
"Приятелства" предоставя на читателя повод за дълбок размисъл. Хубавото ни минало е като един слънчев оазис останал зад нас, на хоризонта. От един момент нататък става невъзможно да се живее само с него. Новите приятелства не са лесни и не могат да бъдат безоговорочни. Това ражда сентенциално прозрение :
"Далечното остава си далечно.
...
С добрите продължавам да живея."
Силно и общовалидно. Поздравление, Роси!
"Няма открачка
от равновесие,
в тази невидима
наша Вселена.
Мирен бъди
и хора не мачкай.
Всичко се плаща,
и ние сме тленни!"
"Приятелства" предоставя на читателя повод за дълбок размисъл. Хубавото ни минало е като един слънчев оазис останал зад нас, на хоризонта. От един момент нататък става невъзможно да се живее само с него. Новите приятелства не са лесни и не могат да бъдат безоговорочни. Това ражда сентенциално прозрение :
"Далечното остава си далечно.
...
С добрите продължавам да живея."
Силно и общовалидно. Поздравление, Роси!
5.
rosiela -
Имаш право!Реалистична гледна точка и ти благодаря за този трезв поглед.
30.07.2022 22:06
30.07.2022 22:06
kvg55 написа:
• Приятелството е бреме поне за една от страните.
• Едно приятелство е трайно, когато носи материална изгода на всяка от страните.
В края на краищата всяка ценност (актив) с течение на времето подлежи на преоценка.
• Едно приятелство е трайно, когато носи материална изгода на всяка от страните.
В края на краищата всяка ценност (актив) с течение на времето подлежи на преоценка.
zemja написа:
...за добротата и приятелството; за равновесието в Природата, която връща за всяко сторено зло.
Силни финали!
Силни финали!
Търсене