ЧЕТЕТЕ ПО- НАДОЛУ

И пак вечерно рукна този дъжд,
обърка мислите на всички софиянци,
подгони ги да бягат отведнъж
под капките с безумните им танци.

Чадърът ми бе смелият юнак,
заборил се със вятърна стихия,
подобно на Гаврошовски калпак
и, немощен, обърна свойта шия.

Притичах с него до една стена,
та оцелях под знаците дъждовни.
Дойде трамвая и спасих душа,
дъждът валя, без усет за виновност.

Светкавиците в тъмното небе,
просвятваха - кралици на сезона.
Звездите се уплашиха и те,
изчезна и луната в небосклона.

Пък после някак си се умори,
изнесе се в посока неизвестна.
Добрах се след последните искри
така, като изплувала от бездна.

Отключих и заветната врата
и,спряла на брега на битието,
разбрах как е уютно у дома,
след бурните окраски по небето.

30 юли 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Добре вална. И подуха. Щеше да ми изкърти прозорците. При нас става силно течение.
Ще слушаш внимателно прогнозата за времето, вече почти познават, и в опасното време ще си стоиш у дома. Аз поне не съм вече за такива приключения.
Но пък нямаше да се роди стихотворение.

картинно си описала дъжда и душевното си състояние в "битката" си с него, Роси. Наистина един дъжд няма чувство за вина от това, което ни причинява. Но ето, че е причината да преоткрием домашния уют, който нерядко се опитваме да игнорираме. Поздравявам те за хубавия стих с песента от филма "Шергбурските чадъри" /линкът е най-горе/.

Колко ли са тичали под дъжда, без да усетят родния дом като пристанище на уют и спасение!
Твоето поетическо виждане, Роси,намира във всичко красота!

Но имах важно излизане , Краси. Иначе познават, защото всичко е на сателит.
Радвам се, че стихотворението ти е харесало.