Днеска срещна ме колежка мила
и ме трогна чак до дълбина:
- Много, казва, си се подмладила,
де са ти годините, жена?

- Тука са, й отговарям нежно,
те синхронно все напред вървят.
Тя ме гледа обично-безбрежно:
- Да ти кажа, хич не ти личат.

И, понеже точно ги не знае,
свали ми двайсетина на гюме.
Доста има още да почакате,
додето заприличам на бабе!

30 юли 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Суета сует и всяческая суета!

С поетесите такива неща не се случват!

Жива и здрава да си и бъди все така младолика!

Дай Боже!