Младостта не си е отишла,
тя е моята светла пътека,
тя живее и пише, и диша,
тя е моето " утре" и нека

да ме прави непобедима
и лицето ми свежо да вае,
и над мойте шестдесет години
тя в душата покой да не знае.

Да си бъда и мъдра, и бяла,
младолика - все тъй да изглеждам,
да си ходя все палава, цяла
да се взирам по детски безбрежно

в хоризонта, в звездите, в простора-
все така красота да съзирам.
И да търся щастливите хора,
всички други не ги и разбирам.


Преработено 25 август 2022г., София
Щото раста, но не старея
Росица  КОПУКОВА

Снагата остарява, душата – не.

Ще младееш много, много години още и ще пишеш все такива хубави стихове!