ЧЕТЕТЕ ПО-ДОЛУ

Живея според ситуацията честно
и в работата, а и в любовта,
със доза социална повсевместност,
която я сравняват с лудостта.

Това съвсем не значи неразумно:
така дошло, така постъпих с чест,
не лея думите си волнодумно,
премервам ги не като блага вест,

а като акт на ясна справедливост.
Ала от справедливостта боли.
Докато бутна планини от низост,
години преминават. Без сълзи

нататък във живота продължавам.
Била съм воин във цивилен свят.
Изобщо за това не съжалявам.
Духовният човек е най- богат!

Накрая Господ помете злодея
и придружаващите го молци.
Отключи ми простора да живея....
И да остана с хора-храбреци!

27 август 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Финалът на стиха е много силен и ни припомня сентенцията "Бог забавя, но не забравя!":

"нататък във живота продължавам.
Била съм воин във цивилен свят.
Изобщо за това не съжалявам.
Духовният човек е най- богат!

Накрая Господ помете злодея
и придружаващите го молци.
Отключи ми простора да живея....
И да остана с хора-храбреци!"



Поздравление, Роси!

Просто моят живот!

Себепознанието е върхът на познанието.
Афоризмът "Познай себе си" е изписан на входа на храма на Аполон в Делфи.

Той е една от малкото светини, с които разполагаме приживе.
А най-добре е да го тачим с поетични средства. Още веднъж те поздравявам за стиха!

Отново.