ЧЕТЕТЕ ПО- НАДОЛУ

Дворът ми събрал е горските идеи,
Здравецът на здраве пръска и дъхти,
Чимширът се бори пак да оживее,
Че гръцката напаст го обезлисти.

Момини сълзици са под кипариса
И си шепнат тихо приказки безкрай,
Старостта направо някои ги слиса,
Падат дървесата в моя дворски рай.

Други се засилват в младост първолетна,
Като във живота на " или - или".
Сякаш преминава мъдростта заветна,
Мъдростта на мойте, прежните деди:

" Не тъжи за нищо, къщата поддържай,
Ние пък отгоре ще опазим теб.
Правено със обич назад се не връща...
Не предавай спомен, а върви напред."

Стихове се крият още във бръшляна,
А тревите пеят с песни на щурци.
Тук остават вечни хората избрани,
Създали доброто и те са звезди.

27 август 2022., София
Росица Копукова

на човек му домилява за родното огнище, стаено сред природни красоти.
Поздравление, Роси!

Моят грамаден чимшир на село изсъхна. От болест някаква предполагам.
А стихчетата са омайващи.

Аз боря да ги оздравя всяка година.

Друг вирус погуби преди около 5 години чимширите. Паралелно с него се развъртя короядът, който унищожи огромни площи гори от бял бор в страната, а също и белите борове по вилите на хората.
Интересното обаче е следното:
Короядът унищожи белите борове на надморска височина, по-ниска от тази, на която ги има сред природата, където ги е насадил Бог. Над определена височина короядите не се качват. Има някакво равновесие, с което лесовъдите ни не са се съобразили.