Събух обувките на лятото,
то литна босо по света,
а аз ги грабнах във ръката си
да ми е светла утринта.
И с тях притичах неуморно
през месеците - Божи дар,
ще му ги върна доброволно,
но искам да му хвърля зар -
с късмета да не си отива,
та във ръцете ги държа,
че в лятото аз най- съм жива
и дълго после ще тъжа.
27 август 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Проблемът е, че тези обувки са неподходящи за есента и зимата.
цитирайkvg55 написа:
Проблемът е, че тези обувки са неподходящи за есента и зимата.
Много хубав стих, Роси и звучи по новому.
Поздравявам те!
цитирайПоздравявам те!
missana написа:
Много хубав стих, Роси и звучи по новому.
Поздравявам те!
Поздравявам те!
Търсене