ПРИЯТЕЛСТВО


Със истината сме приятели добри,
понякога я скривам,деликатно,
от нея сякаш винаги боли
и сякаш съм наказвана трикратно

със хитрости от пошлия човек.
Но имам интуиция голяма,
словесният шамар не ми е лек
и доказателствена съм, и пряма.

Басма не цепя. Ничия вина
не съхранявам дълго във черупка.
Ама пък колко лоша съм била,
когато кривата душа разтупкам?!


Аз просто въздухът деля на две:
отляво са почтени по природа,
отдясно - разгадани светове,
от тези, с много долната порода.

Кураж си имам аз за сто мъже.
С годините не станах милостива.
Със думите обесих на въже
мерзавците,но ето, пак съм жива.

Не мога в ъгъл да се притая,
да стрелям неочаквано, подмолно.
Но истината казвам, не мълча.
Лечебна е във времето ни болно.

И отминавам като самолет,
пред мене нови хоризонти има.
Едно не съм: олекотен поет
и вяра имам, силна е за трима.

Влечугите са бавни, тъй вървят.
И бавно мислят, някак въртеливо.
Те никога не ще се извисят
и много им подхожда всичко сиво!

31 август 2022г., София
Росица КОПУКОВА  


    ЖИВЕЕ МИ СЕ

Живее ми се още,още много,
Да видя този свят пресътворен,
Без драми и обсебваща тревога,
Без някой тъжен и обезверен...

Без глад и жажда, алчност и поквара.
И пише ми се все за светлина.
Да видя как щастливо се отваря
Душата в нова фаза, без злина.

Как този свят ще доближи до Бога.
Живее ми се, искам да го знам.
Без драми и обсебваща тревога,
Без някой някога да бъде сам.

31 август 2022 г., София
ДАНО

Дано за нас децата да си спомнят
Сред този необятен интернет.
Без интернет живяхме. Ала помним
Талантите на не един поет.

И времето накрая ще отсъди
Парченца дарба има ли във нас.
Наградите и хората са смъртни,
Но стиховете нямат ден и час.


Божественото вечността достига.
Животи подчинява и души.
Като оставим писаните книги,
Дано и някой с тях да се теши?!

31 август 2022г., София

СЕПТЕМВРИ

Отговорен месец се задава,
Сериозен, пръв от есента,
Който може - равносметка прави,
Друг допява щурчо - песента.

Кой намерил щастие, намерил.
Който не е, идва нов сезон.
През септември всякоя химера
Ще покаже грешния си тон.

Ала нека ни е плодоносно.
Да е в повече и радостта.
Пък да дойде малко време сносно
И да няма в къщи самота.

Птиците си тръгват, ние тука
Трябва някак си да се търпим.
Хайде с обич. Да ви е наслука.
С политика, с бъдеще, с любим!

31 август 2022 г., София
Росица Копукова

Видно е, че те е осенило вдъхновение.

Синът ме пита, как и откъде знам толкова много стихотворения наизуст. Е, ти си дала отговора.

Бъди жив и здрав.

Дарбата си е дарба!