/ разказ по действителе случай/

Четете по-надолу

Всички имена и лица са сменени, случката е действителна!

Да ви кажа право какво мисля за мъжете: един мъж цял живот не е никак добре да бъде военен, полицай или охранител, нито на сто процента да слуша жена си.
Неслучайно ги пенсионираха рано преди 1989 година и беше добре.
А точно това стори наш съсед Танас от Елхово, дето намери пристан при Вилка - Кюстендилка, и двамата присадени софиянци.
Като дойде към нас, Танко беше добър човек. Но на стари години, а той се държеше все пак, имаше разрешително за оръжие, не спря да работи при някакво мутре, да гони врабците и сенките, щото мутрето много се страхувало за живота си.
И да раздава пари на екс: а на Вилка, а на сина и приятелката му, я на дъщеря й. И не че не се беше преуморил, все се оплакваше, че ще гушне букета, но жената все упорито разсейваше тези му мисли. Не я устройваха хич.
Хубаво, ама започна да комбинира алкохола, за да заспи и да се държи понякога неадекватно..
Не стига това, ами му прилошало в хранителния магазин, та едвам го на свестили.
Една привечер по неизвестни причини Вилка се разлудя. Не вървеше животът на дъщеря й. Чупи, троши, той пиян, ще стреля, ама не нея, а кого види....
- Бре, тоя откачи!
Уплашиме се не на шега. Викам аз по нощите полицията .
Идват две момчета почти веднага. Звънят, звънят, онези мълчат.
- Няма да ви отворят, кой знае какво е вътре?
Обаче чуха и отвориха, а единият едвам не настъпи потрошена чиния.
Какво говориха не чух, но на тръгване, като да им благодаря и момчето ми казва тихо: "Утре сутринта рано подаваш жалба в полицията".
Не се и поколебах.
До час долетяха двама, обясних, че е охранител на черно и през ден разнася два пистолета, вместо да ги оставя, както е редно до следващата смяна, едва ли ходи редовно на преглед и дадох мобилния на жена му.
Незабавно го намериха и му прибраха оръжието.
Вилка полудя. И на прокурор отлетяхме и аз,и тя. И там спечелих битката.
Ама хайде, прекратих, смилих се.
Спряха парите, спря алкохола.
Кандидат-снахата напусна сина му, татко няма пари.
Танаско се отспа, позасъхна финансово на една пенсия и намери работа като охрана на "Била", без оръжие, та се мирна.
Танасков син си прибра друго свястно момиче.
Вилка-кюстендилка се опита още дълго да се пени , но се провали напълно.
Доброто дело, дето свърших, потъна в комшиийско мълчание.
Е, Танас поиска да се сдобрим, но не приех.
Много важно.
В блока всичко е спокойно!
З септември 2022г., София
Росица КОПУКОВА

"Няма добро останало ненаказано." Твоят случай е за щастие изключение!

Приключих с тях, но поне се съвзе човекът.

резултатите не закъсняват!

мото на въпросната е: "Мъж не се жали!".
Така си отиде и първият, не е за приказване.

Хубави разказчета излизат, ама на чужд гръб.
Писах ти за прототипите.