Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2022 09:06 - ЛЕЛИНО МОМИЧЕ
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 404 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 04.09.2022 09:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
/ разказ по действителен случай/

Когато обвиняват учениците в разюзданост, аз винаги имам едно наум, защото добре помня киселите краставички и по мое време.
Още от прогимназията имаше момиченца, които парадираха с бюст, момченцата с други работи, пък в гимназията позабременяваха, но предвид строгата дисциплина, това се прикриваше и "ни дума, ни вопъл, ни стон", за да не ги изключат от училище, че път за никъде после. Една такава многовлюбчива съученичка беше Виргиния Георгиева, чиято леля преподаваше в същата гимназия и стоеше нависоко в партийното ядро.
Зовяха я ККЗ, разбирай "кожа, кости и злоба".
Вергито не беше иначе глупаво момиче, родителите й -научни работници, добро семейство, имаше и по-малко братче, но, казва ли ти някой какво става в момичешката душа и защо някое такова момиче от добро семейство се хързулва по нанадолнището.
Проблемът при нея идваше от това, че не беше харесвана. Нисичка малко, трътлеста, със закръглено лице и кестенява не много гъста косица, Виргиния съзнаваше, че не може да се мери нито с хубавиците в класа, нито в съседните класове. Ама пусто сърце не трае и тя се бе влюбила в един Валентин, много красиво, високо, стройно, русо момче.
Бях й близка приятелка и не се побоях да й кажа:
- Що търсиш там с твоите очета, ма Верги? Този е красавец, не се обърквай, баща му спортист, той - спортист, ще търси някоя с красива визия, мила, ти спираш на гара "Симпатична".
Тя не ми се обиди, а и много скоро се видя, че излязох права. Вальо си намери една много сладка девойка от своя си клас, те и двамата не бяха от нашия. И тя по-нисичка, ама стройна, слабичка, лице хубаво, коса бухнала, русичка като него. Изкараха си заедно гимназията, той влезе в спортния университет, тя нещо филология не можа, та друго влезе.
Следяхме какво ще стане с тях, защото Виргиния не мирясваше и навярно очакваше да се разделят, но те завършиха, ожениха се и им изгубихме следите после. Поне аз. Добре че тогава не бяха магиите на мода...
Луднало на тема "няма да ме харесат в любовта" Вергито намери едно момче от съседен техникум още в девети клас и заформиха двойка. Не беше лошо момче, не беше и интелектуален връх, познавах го, идваха и на вилата ми на гости даже, но моята приятелка така се увлече в любовта, щото понамали успеха, а в 11 клас забременя. Разбира се, аз първа научих това нейно признание, под клетва да мълча , както и че леля й ще оправи нещата в Медицинска академия, без знанието на родителите й.
Така и стана. Виргиния абортира и въпреки че успехът й накрая беше далеч от отличен, леля й помогна да влезе "Българска филология", искаше и "Журналистика", но не успя. Все пак партийните й връзки тогава бяха доста яки и тя уреди племенницата.
ККЗ- то беше женено, но нямаше деца и се грижеше много за Виргиния и брат й. Виргиния завърши, ожени се за това момче след войниклъка, явно се боеше да не го изгуби, стана учителка после. Аз приключих с нея приятелството от раз заради връзкарството в университета, от което ми дойде в повече, пред вид, че аз се борех честно за същата специалност. Направо я отразях да не се обажда повече.
Няколко съученички бяхме бесни на леля й и затова, че тя, коато ни преподаваше история, ни продаде теми с грешки с цел да не вземем висока оценка на изпита, за времена и събития, които се искаха извън учебния материал. Та ни провали, макар и не до дъно. А тогава се искаше и втори изпит, история.
Учихме що учихме, след 1989 година и аз си взех мечтаната филология, но тъй като живеехме недалеч доста време една от друга, разбрах какво става. Вергито натворила две деца и се развела. Любимият не се оказал " момчето от Техникума", сблъскали се с родителите й на тема "култура", яла малко тупаник за освестяване и тя, и тъщата, и лелята, така де, по ненаучната методика на средностатистическия българин и се развели.
След това ги отчуждиха, взеха апартамент и доста време не се чу нищо за Виргиния, но пък остана учителка в махалата. Оттук-оттам се разбра, че Виргиния се оженила втори път и имала трето дете. Бракът траял до 1989 година, когато много мъже, търсещи я връзки, я жителство, я облага напуснаха жените си и си хванаха пътя. Така се случи и с нея.
Мъжът й, който нямало друг начин да дойде в София тогава, се развел скоро след промените и с първите Зелени карти отлетял за Канада. Не щял ни да я чуе, ни да я види.
Бившата връзкарка остана сама с три деца, недолюбена от двама мъже и на нейните рамене падна грижата да ги отгледа. Животът е често пъти непредвидим, но винаги ти дава реванш за неща, където си сгазил лука и си помислил, че винаги ще има кой да ти помага!
Дано са й живи и здрави децата и са се научили да се оправят сами.

4 септември 2022г., София
Росица КОПУКОВА



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - rosiela,
04.09.2022 16:34
Имах си приятелка в гимназията, която винаги ще помня и обичам, защото аз съм виновен да не се вземем. Какви писма само ми пишеше в казармата, с цветя и птички на пликовете, всеки ден получавах писмо, всички ми завиждаха. Ама глава глупава.
цитирай
2. missana - С този разказ по действителен случай ме върна в ученическите години, Роси.
04.09.2022 18:31
Славни времена бяха. Имах съученички, някои от които бяха истински красавици.
Хубави спомени остават...а понякога и непредвидени бебета. Ама такъв е животът!
Поиздравление за увлекателния сюжет и разказ!
цитирай
3. rosiela - Изпуснал си, Краси-и-и-и-и-и, изпуснал си....
04.09.2022 22:39
kvg55 написа:
Имах си приятелка в гимназията, която винаги ще помня и обичам, защото аз съм виновен да не се вземем. Какви писма само ми пишеше в казармата, с цветя и птички на пликовете, всеки ден получавах писмо, всички ми завиждаха. Ама глава глупава.

цитирай
4. rosiela - Благодаря ти сърдечно, Младене.
04.09.2022 22:40
missana написа:
Славни времена бяха. Имах съученички, някои от които бяха истински красавици.
Хубави спомени остават...а понякога и непредвидени бебета. Ама такъв е животът!
Поиздравление за увлекателния сюжет и разказ!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 6606525
Постинги: 5041
Коментари: 23943
Гласове: 9774
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031