Днес планинският вятър сякаш нещо да каже понечи,
прати първи листа, пообагрени в лъскаво злато:
- Направи си гердан? - пръсна ги, пошумя и ми рече
тази мила подкана и после се върна обратно.

Не направих гердан, но ги сложих в гърненце от глина,
да стоят на прозореца външен към мойта тераса,
да намекват на всеки, решил покрай нас да намине,
че тук има живот, топлина и желана украса.

И си тръгнах без сбогом, защото си зная, ще дойде,
пак ще пръсне листа и навярно без мен ще говори,
той обича това и пристига до нас денонощно,
милва къщния праг и със никого грубо не спори.

Явно Бог го е пратил, да е все във добро настроение,
в септемврийски пантофи да идва по живо, по здраво,
със едно непонятно за мене природно смирение:
хвърля шепа листа и върви в планината направо.

7 септември 2021г., Симеоново, вилата
Росица КОПУКОВА

която ни оставя толкова свидни спомени. Поздравление, Роси!

Планинският вятър носи есен и зима.