Постинг
16.09.2022 18:56 -
ЕДНА СЛУЧАЙНА СМЪРТ
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 676 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 16.09.2022 18:57
Прочетен: 676 Коментари: 4 Гласове:
6
Последна промяна: 16.09.2022 18:57
/ разказ по действителен случай/
Вървях към обяд един ден за пазара, оставила у дома мобилния да зарежда и сигурно нямаше да обърна внимание на дребната възрастна женица край мен, която вървеше тихо и ядеше баничка. Навярно това беше обядът й.
Изведнъж тя се строполи, баничката отхвърча встрани. Сивата й пола покриваше слаби крака, обути в гуменки. Не помръдна.
Аз се стресирах първоначално, но отлетях в близкия магазин, с молба за линейка. Отказаха ми. Във втория също.
Тогава помолих случаен минувач, той видя старата жена на тротоара и позвъни на 112. Дори ме помоли да изчакаме заедно линейката.
За късмет тя дойде скоро.
Обясних какво е станало.
- Жената е починала, - каза лекарят и я отнесоха.
Благодарих на лекаря.
Благодарих на мъжа, който се озова навреме и чак тогава се запитах защо ми отказаха помощ.
" Хората, Роси, запомни, се пазят да се намесват при инциденти, да не ги разкарват като свидетели из нашите безумни институции. Пази се и ти", беше ме посъветвала преди време приятелка-адвокатка. Излезе много права.
Само дето в такива моменти аз направо забравям съветите й.
Човешкото надделява.
16 септември 2022г., София
Росица Копукова
Вървях към обяд един ден за пазара, оставила у дома мобилния да зарежда и сигурно нямаше да обърна внимание на дребната възрастна женица край мен, която вървеше тихо и ядеше баничка. Навярно това беше обядът й.
Изведнъж тя се строполи, баничката отхвърча встрани. Сивата й пола покриваше слаби крака, обути в гуменки. Не помръдна.
Аз се стресирах първоначално, но отлетях в близкия магазин, с молба за линейка. Отказаха ми. Във втория също.
Тогава помолих случаен минувач, той видя старата жена на тротоара и позвъни на 112. Дори ме помоли да изчакаме заедно линейката.
За късмет тя дойде скоро.
Обясних какво е станало.
- Жената е починала, - каза лекарят и я отнесоха.
Благодарих на лекаря.
Благодарих на мъжа, който се озова навреме и чак тогава се запитах защо ми отказаха помощ.
" Хората, Роси, запомни, се пазят да се намесват при инциденти, да не ги разкарват като свидетели из нашите безумни институции. Пази се и ти", беше ме посъветвала преди време приятелка-адвокатка. Излезе много права.
Само дето в такива моменти аз направо забравям съветите й.
Човешкото надделява.
16 септември 2022г., София
Росица Копукова
Човешкото равнодушие и безразличие са пословични. Мисля, че на Ларошфуко принадлежи най-блестящата формулировка на този казус. А тя е следната:
"Ние всички имаме достатъчно сили да понесем чуждото нещастие!"
Бог да прости тази покойна женица. Не изключвам възможността тази смърт да се е явила за нея дори избавление от непоносимо тежкия й живот.
цитирай"Ние всички имаме достатъчно сили да понесем чуждото нещастие!"
Бог да прости тази покойна женица. Не изключвам възможността тази смърт да се е явила за нея дори избавление от непоносимо тежкия й живот.
Много е възможно.
цитирайСлучаят е ясен. Но ако е нещо по–сложно или скалъпено, загазваш си. Ще има да обясняваш защо си била там, какво си правила и прочие, какво си видяла, какво си чула, с каква цел и мотиви си се намесила.
цитирай
4.
rosiela -
Имаш право! Аз съм адвокатска дъщеря, Краси и много неща са ми ясни и приятели имам от тези среди, ама човещината не мога да я прескоча.
17.09.2022 09:59
17.09.2022 09:59
kvg55 написа:
Случаят е ясен. Но ако е нещо по–сложно или скалъпено, загазваш си. Ще има да обясняваш защо си била там, какво си правила и прочие, какво си видяла, какво си чула, с каква цел и мотиви си се намесила.
Търсене