По тъмната пътека на смъртта
пристигна мълния, удари четирима.
Един по странен избор оцеля
и поломи останалите трима.

До църквата. И Бог не ги спаси
от смъртната захапка на дървото.
Дойде Смъртта и бързо покоси
на тримата избраници живота.

Отмина бурята. И отлетя
идеята да бъдеш лекомислен.
Нехайницата, придойде нощта.
А утре пак ще бъде ден усмихнат.

Какъв поврат! След залез - светлина.
Животът винаги си продължава.
Вина ли има, няма ли вина
в една съдба, която прекратява?!


27 септември 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Тримата покосени от мълнията са сирийски граждани. Домъчня ми за тях. Тежка е участта да умреш далеч от родината си. Няма ги местните божества способни да те опазят. Силно актуален стих, от който си успяла да излечеш далеч отиващи обобщения. Прекрасен стих, Роси!

Разбрах. Бог да ги прости.

21:51 - morskipesni

11:32 - morskipesni

Бог ни е гневен нещо.

знае ли човек?

Отзивчива душа си, Роси!
И от конкретния случай извличаш философски размисли и обобщения.
Нека много прочетат този вълнуващ стих и да се поучат...