Имам толкова още неказани думи
за способните българи в целия свят
и чрез книгите - техните спастрени друми
все към мене поемат и търсят си кът.

Разделих се със егото много отдавна,
зная своята стойност и свойта цена,
но не мога да бъда Божествено равна,
Бог избирал е всяка кадърна душа.

През огромните мощни Вселенски преврати
на България дал е духовния пай,
аз от своите думи не правя обрати,
шанс им давам да бъдат почтени докрай.

Завистта ми е чужда. Далече ми бяга.
Очаквах да бъдат такива и с мен,
но макар да ме смъква житейската тяга,
оцелях със усмивка и дух възвисен.

И не мога да кажа на бялото - черно,
осъзнала добре всяка чужда вина.
Бог си пази чадата до степен - безмерно,
щом дошли са дотука - за светлина.

6 ноември 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Само най-големите майстори на словото са способни да поднесат стих съизмерим с този. Защото в него е изкристализирала върховна мъдрост, честност и нравственост, засягащи съдбините на България. Ще цитирам финала на стиха, който е плод на Боговдъхновение /както и цялото стихотворение/:

"И не мога да кажа на бялото - черно,
осъзнала добре всяка чужда вина.
Бог си пази чадата до степен - безмерно,
щом дошли са дотука - за светлина."

Поздравление, Роси! Достави ми висше естетическо удовлетворение с творбата си.

Чрез думите и шанс за хората – да се замислят, които те прочетат.