Мир на душата й

Не беше лесна, ала беше воин,
на нея нося нрава си и аз,
сълза не капна, тази дама бойна,
не вярваше, че има краен час.

Не е въртяла нива и мотика,
тя цял живот въртеше магазин
и с дядо бяха обич светлолика,
Бог горе радост да им отреди. Амин.

Водач си беше и не се предаде.
И смело гледаше къмто стоте,
но Бог чак толкова не й подаде,
обаче поживя и то добре.

Отгледа двама сина под небето
и образова, и им даде път,
благотворителка във битието
и вярваща във райския си кът.

Където и да са, да са щастливи,
душите им, тъй както бяха тук.
Спокойствието днес да пиша книги
на тях дължа, на земния им труд.

Не беше малко Райна преживяла,
но имаше закрила и успя,
една красавица, но оцеляла
със ум и много сила на духа.

8 ноември 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Интересното е съвпадението, че жената която ме отгледа от къс месо, докато порасна, също се казва Райна и е моя баба по майчина линия. Светла й памет!
Така че твоят стих беше истинско откровение за мен.

Предполагам е преживяла и война.
Въобще бабите ни от началото на века са яко печени.

баща й е бил на младини хайдутин, в чета.
Бежанци са с дядо ми от турците в Одринска Тракия, от Димотика.

"на нея нося нрава си и аз,"
Отдавна се каня да ти го кажа!
Изпревари ме!
Поздрави!