Тече си пълноводната река,
но никога по пътя не изтича,
така и поетичната ръка
твори, защото Господ я обича.

И в стихотворната дълбочина,
и в многопластовете на словата,
не може да се спре безкрайността
нито във буря, нито в тишината.

Дори да е скосен един живот,
не може да отнеме пълнотата,
дошла от чудния небесен брод.
.. И нека да остане Светлината.

Годините при майката Земя
са само миг в развоя на Вселената.
Но не и поетичната ръка,
талантът е дарен за поколения.

А мъдростта - за всички времена.
Тече като река, но не изтича.
И нека да остане Светлина,
а тя е знак, че Господ ни обича.

11 ноември 2022г., София
Росица КОПУКОВА



ВДЪХНОВЕНО ЧЕТА СТИХОТВОРЕНИЕТО В СБЖ.ЧУКНЕТЕ ВЪРХУ СНИМКАТА, ДА ИЗЛЕЗЕ ЦЯЛАТА

Той съдържа всичко онова, което мъдрият човек е осъзнал, но което само истински поет може да изрази с такава точност и неподражаемост. А тя е характерна за творческия ти стил. Както и мащабността на светоусещането! Поздравление!

П.П. Не цитирам, защото ако трябва да цитирам ще се наложи да цитирам цялото ти стихотворение.

Дълбоко мъдро!

Сравнението на творческия процес с пълноводна река е зашеметяващо.