Надявам се добрите хора
Са в повече на този свят,
Тогава завистта, не споря,
Остава някъде назад.

Дори и да ме изненада
Във уж приятелско лице,
Пристига ми като награда
Да я отпиша от сърце.

Разбирам, всичко е навреме-
Добрите или зли очи
Решават кратката дилема-
За кой душата ще мълчи.

А моята като замлъкне,
Не трябват ти и сто врати.
Един успех. И ,без да гъкне,
Се завистта оповести.

Дори да си не вземем сбогом,
Не сме другари по съдба.
Защото просто аз не мога
Да се намеря в завистта.

12 ноември 2022г., София
Росица Копукова

завистта, Роси. Поздравление!:


"Дори да си не вземем сбогом,
Не сме другари по съдба.
Защото просто аз не мога
Да се намеря в завистта. "

Преди време писах есе за завистта. В него отбелязах, че освен черната завист, която е пагубна за всички, има и бяла завист, която в определени случаи тласка личността напред в еволюционен план.

Я вземи да постнеш пак есето! Ще ми дойде добре за душата.

Ти ме вдъхнови да се сетя за него.

Пренареждаш и започваш отново.