Някъде се губят часовете
пред очите на самата красота,
сякаш имам среща с боговете
на древната Родопа планина.

Те говорят ми телепатично,
че отново ще се върна тук,
а Витоша не ми се сърди лично,
тя е моето сърце и звук.

Сякаш съм забравила къде съм-
как ли е във рая аз не знам,
че в преражданията до днеска
паметта се губи, аз го знам.

Да наситя пак живота в смисъл,
да изпълня всеки свой урок,
но усещам - Фея ме ориса
на красивото да съм оброк!

Много свят обиколих , признавам,
само из България една,
часовете чезнат до забрава,
а душата е във светлина.

Нека още Вечността почака,
ненаситих се да бродя аз
и ръка отново да протягам
към стиха, създаден след захлас.

Може би във Рая е вълшебно,
но, когато го е правил тук,
мислил ли е Бог, че до последно
не иска да си тръгва моя дух?!

19 ноември 2022г., София
Росица КОПУКОВА

"Мила Родино, ти си земен рай!"

Да изчакаме и ако ни е писано ще можем да сравним двата Рая - небесен и земен.


"Нека още Вечността почака,
ненаситих се да бродя аз
и ръка отново да протягам
към стиха, създаден след захлас."

Да чака...много да чака!!!

Ако няма грозно, как ще дадем определение на красотата?