Не са звезди душите им отвъд,
защото тяхна е Вселената на Бога
и те летят в небесния си път,
далеч от тази земна изнемога.

Особено - били ли са добри,
то Бог им подарява висините.
По-ценно е от туй - да са звезди...
Така си утешаваме душите.

Ние сме тук, а те са горе - там
и всеки има своите задачи,
щастливи са в безкрайния си храм
и нека пак сърцето ни не плаче.

Молитвата към тях да полети,
та да я чуе цялата Вселена.
Дано Бог греховете ни прости,
докато тук живеем несмирени!

22 ноември 2022г., София
Росица КОПУКОВА

"Молитвата към тях да полети,
та да я чуе цялата Вселена.
Дано Бог греховете ни прости,
докато тук живеем несмирени!"

Смиряваме се, когато върху нас се стовари чукът на възмездието. Имаше роман на Артър Кларк със заглавие - "Чукът на Бога". Все повече се убеждавам, че има хора-Избраници, определени да изплащат греховете на съвкупното човечество. Тежка е тяхната участ, но може би именно тям е отредено да видят Рая и да попаднат в него.
Отново ни поднасяш удивителен по дълбочина и проникновение стих, Роси. Поздравление!

По добро да не съгрешаваме, отколкото да молим прошка.