Пропаст

Забърквам прах и вяра –

не се получава любов.

Отливам амброзия в лекарство –

не се получава спасение.

Покривам думите с глазура –

не се получава отговор.

Измивам тялото си с лунен лъч –

не се получава симфония.

Размествам рибите и птиците –

не се получава езерно небе.

Премервам мълчанието и виковете –

не се получава прегръдка.

Така е, защото в буркана завист

взаимно се хранят зли плевели –

и от тяхната сладка отрова

заспивам тихо в пропастта.

Но "Пропаст" на Анжела Димчева може да се нарече единствено антипоезия.
Но да не си разваляме съня с бози!

Що се не вгледат в себе си тия двете с Маргито, ама на- не щат!

Защото нищо няма да видят. Нищото не може да бъде видяно.

БЕЗДАРИЕТО ИМ Е УБИЙСТВЕНО!