Отново,Боже, всичко си ми дал,
но лесно пишат ли се светли песни,
когато карма носи своя дял,
умират хора в някакво предвестие

за зла промяна в този хубав свят,
по-хубав от населилите хора,
не мина век, ракетите хвърчат
и пак делят Земята без умора.

Непримирими в дивата си страст
правителства човеци не зачитат,
измамно силна е борба за власт
и разноликите души отлитат.

И затова те моля за любов,
че жал ми е за тези мъченици,
вилнеещи без твоя благослов.
Как да не ми е жал? И аз съм птица.

Така е хубаво да бъде мир
и да пътуваш сред страни различни,
в красивата ни поднебесна шир,
прати ни своята добра поличба.

Вдигни го жезъла от твоя трон,
за нас невидим, ала осезаем,
да секне тук страдалческия стон
и без това животът е назаем!

28 декември 2022г., София
Росица КОПУКОВА

"Така е хубаво да бъде мир
и да пътуваш сред страни различни,
в красивата ни поднебесна шир,
прати ни своята добра поличба.

Вдигни го жезъла от твоя трон,
за нас невидим, ала осезаем,
да секне тук страдалческия стон
и без това животът е назаем!"

Дано Господ да я чуе и да я удовлетвори. Амин!

П.П. Вдигаш все по-високо летвата. Предполагам, че джуджето и владайската слоница умират от завист.

Моли се, белким те чуе.