Постинг
29.12.2022 18:00 -
МАМА И КОКОШИНКО
/ разказ по действителен случай /
ЧЕТЕТЕ ПО- НАДОЛУ
ЧЕТЕТЕ ПО- НАДОЛУ
ЧЕСТИТ СВЕТОВЕН ДЕН НА КНИГАТА И НА АВТО...
The American Conservative: Зеленски и за...
Украинската армия съхранява целостта на ...
The American Conservative: Зеленски и за...
Украинската армия съхранява целостта на ...
Наближава Новата година, ужас стана в магазина.
Водя днес една стара приятелка на вилата да си посъберем от изобилието на ябълки и круши, да помине и тя жената.
Пълним торбите, пък слизаме до метрото. Пикираме на една скамейка на перона и , както си приказваме туй-онуй, пред очите ни се набива направо следната гледка.
Една много хубава слабичка мама, ама хубава, ви казвам, лице нежно, тяло тополка, коса дълга кестенява, си приказва мило-мило с един Кокошинко.
Сега, да ви кажа искрено, имаше вид на мъж. И той слабичък, малко по-нисък от нея, отпред над челцето тупиран, лак за коса е минал, личеше си отблизо, назад оплетени и висят едни дълги плитчици, от тези, дето ги минават и оплитат автоматично с машинка по фризьорските салони, отляво и отдясно на плитчиците - главицата обръсната нула номер, едни обички висят на двете ушенца мъжови, да кажем, а на дясната ръка - сребърна гривна, синджирена, като обичките сребърна.
Между него и прекрасната млада жена снове едно около седем-осем годишно момиченце, и то слабичко, и то хубаво, и то с кестенява дълга коса, видимо приличаше на майка си.
Обаче милото хич не приемаше Кокошинко.
Нещо се чу нежна музика, вероятно от мобилен, мама затанцува с момиченцето, то се стопи от удоволствие, държеше две шапки в ръката и тях развъртя мама, ама в същото време и Кокошинко нещо й приказва и тя и с него говори, което хич не се хареса на момиченцето.
С приятелката бързо схванахме ситуацията, че това не беше таткото, а вероятно просто гадже на мама.
Влакчето се позабави доста, за да ни стане напълно ясно, че това дете просто не дава майка си. То се пъхна между двамата, говореше едновременно с Кокошинкото и хубавицата отговаряше ту на него, ту на нея, ту на него и пак на малката.
Истина е, че мъжообразното същество не се изнерви, не се скара на детето, но взаимно не се забелязваха. Най-вероятно не беше от този типаж, който ще ошамари малката за него досадница, но тя просто не съществуваше, ама изобщо.
Като дойде влакчето и се качихме от различни врати, двете с приятелката вече бяхме на едно споделено мнение: как ще расте това момиченце с този човек, който очевидно не понасяше и искаше цялото внимание на майката за себе си?!
И, ако може, да го няма, но за момента го имаше.
Не им е лесно на някои съвременни деца, ама никак не им е лесно.
И понеже и двете бяхме израсли в нормални и много сговорни семейства, не успяхме да си отговорим на този въпрос.
Отделно, милото, какво ще научи за естетичния външен вид на мъжа. Личеше си, че като цяло не го харесва. И право беше детето. Ама съдбата му такава, неласкава много, нестоплена от взаимната обич на двама родители.
29 декември 2022г., София
Росица КОПУКОВА
цитирайВодя днес една стара приятелка на вилата да си посъберем от изобилието на ябълки и круши, да помине и тя жената.
Пълним торбите, пък слизаме до метрото. Пикираме на една скамейка на перона и , както си приказваме туй-онуй, пред очите ни се набива направо следната гледка.
Една много хубава слабичка мама, ама хубава, ви казвам, лице нежно, тяло тополка, коса дълга кестенява, си приказва мило-мило с един Кокошинко.
Сега, да ви кажа искрено, имаше вид на мъж. И той слабичък, малко по-нисък от нея, отпред над челцето тупиран, лак за коса е минал, личеше си отблизо, назад оплетени и висят едни дълги плитчици, от тези, дето ги минават и оплитат автоматично с машинка по фризьорските салони, отляво и отдясно на плитчиците - главицата обръсната нула номер, едни обички висят на двете ушенца мъжови, да кажем, а на дясната ръка - сребърна гривна, синджирена, като обичките сребърна.
Между него и прекрасната млада жена снове едно около седем-осем годишно момиченце, и то слабичко, и то хубаво, и то с кестенява дълга коса, видимо приличаше на майка си.
Обаче милото хич не приемаше Кокошинко.
Нещо се чу нежна музика, вероятно от мобилен, мама затанцува с момиченцето, то се стопи от удоволствие, държеше две шапки в ръката и тях развъртя мама, ама в същото време и Кокошинко нещо й приказва и тя и с него говори, което хич не се хареса на момиченцето.
С приятелката бързо схванахме ситуацията, че това не беше таткото, а вероятно просто гадже на мама.
Влакчето се позабави доста, за да ни стане напълно ясно, че това дете просто не дава майка си. То се пъхна между двамата, говореше едновременно с Кокошинкото и хубавицата отговаряше ту на него, ту на нея, ту на него и пак на малката.
Истина е, че мъжообразното същество не се изнерви, не се скара на детето, но взаимно не се забелязваха. Най-вероятно не беше от този типаж, който ще ошамари малката за него досадница, но тя просто не съществуваше, ама изобщо.
Като дойде влакчето и се качихме от различни врати, двете с приятелката вече бяхме на едно споделено мнение: как ще расте това момиченце с този човек, който очевидно не понасяше и искаше цялото внимание на майката за себе си?!
И, ако може, да го няма, но за момента го имаше.
Не им е лесно на някои съвременни деца, ама никак не им е лесно.
И понеже и двете бяхме израсли в нормални и много сговорни семейства, не успяхме да си отговорим на този въпрос.
Отделно, милото, какво ще научи за естетичния външен вид на мъжа. Личеше си, че като цяло не го харесва. И право беше детето. Ама съдбата му такава, неласкава много, нестоплена от взаимната обич на двама родители.
29 декември 2022г., София
Росица КОПУКОВА
Младата майка може да си допада с "кокошинкото", а децата в този случай са много ревниви. За пример ще дам знаменития роман на Франсоаз Саган: Добър ден, тъга".
цитирайИма майки, които обичат повече себе си, отколкото децата си.
цитирай
4.
rosiela -
Благодаря ти сърдечно, Младене.Вярно е.Но и детето видимо не го харесваше, ама то си е беше чучело.
30.12.2022 09:14
30.12.2022 09:14
missana написа:
Младата майка може да си допада с "кокошинкото", а децата в този случай са много ревниви. За пример ще дам знаменития роман на Франсоаз Саган: Добър ден, тъга".
5.
rosiela -
Имаш право!Но има и деца с по-голям усет от майките.Благодаря за отзива.
30.12.2022 09:15
30.12.2022 09:15
kvg55 написа:
Има майки, които обичат повече себе си, отколкото децата си.
Много си наблюдателна, Роси, и хубаво предаваш случките от живота.
цитирайТърсене