Андрей Андреев, който ръсеше глупотевените. Поет. Почина на 1 октомври 2021г. Чукнете върху снимката, за да излезе цялата


Хайде, такова беше времето, приятели, имаше наложени ограничения от СССР, нямаше как да не се съобразиш, иначе нахлуваха руснаците като в Чехия и в Унгария, а откак помня - обикновените руснаци там са под чепик. Един живот не стига да подобриш света. Но не разбирам обаче защо трябваше да бъдеш непременно червенопартиен писател, за да издадеш книга или да те пуснат в пресата. Тук имаше напълно безсмислени и излишни ограничения, които ги е нямало преди 1944 година, когато и Никола Йонков Вапцаров например не е бил отхвърлян в литературните салони на столицата.
Това подразни много хора и задържа лоши спомени, както при мен. Аз никога не съм писала творби- подлоги, не пиша и сега, нито творби, които да имат расова, етническа или каквато и да е друга непримиримост. Пречките бяха много, но ще ви разкажа един особено вопиющ случай, който ме изуми.
Например аз със статии в печата не съм имала абсолютно никакви спънки до 1989 година, а пишех много на социални теми. Не така обаче стояха нещата с творчеството, там просто имаше някаква подмолна преграда. Нямаше интернет, нямаше възможност сам да си търсиш пътя. Запор във всяко издание без изключение, докато не ти дадат бележка или не се водиш член на БКП като мен. И така, аз най-редовно пусках материали в сп. "Отечество" при Серафим Северняк, посочвам просто едно от многото. Десетки мои интересни материали са излизали и човекът много ме подкрепяше. Нося обаче стихове при поета Андрей Андреев - нищо. Върти,суче, лъже, говори празни приказки, нищо.
Отивам при Георги Марковски, главен редактор - същата работа.
И така - до 1989 година, нищо. Минава време, аз работя вече журналистика и реклама и срещам една много интересна жена с фирма за детски облекла, които изкупуваха в Германия, беше си намерила канал жената и правеше невероятно оригинални детски тоалети за момченца и момиченца.
От дума на дума -била редактор в сп. "Отечество" и аз й споделям моите големи огорчения от Андреев и Марковски.
- Ама ти ли си тази Росица КОПУКОВА? Боже-е-е-е-е, колко е малък светът? Разбира се, че много харесваше как пишеш Андрей Андреев, но точно Георги Марковски му забрани да те пуска, защото не си предложена от писател, член на БКП и не си член ти самата.
Онемях.
- Помня, - продължи тя, - как ми казваше Андреев, че му е много неудобно да се чуди какво да измисля, но, ако го уволнят като те пусне, той имаше три деца.
Никога нямаше да забравя това признание, както и бланките, които ми даде в Демокрацията една приятелка с общи приказки за поезия и проза, дето трябваше формално да те одобрят или не, а по-точно - партийно. Тогава навсякъде плащаха - и за поезия и за статии, и за разкази и имаше наплив.
Сега е все тая.
Невлезли в Съюза на българските писатели, а тогава имаше много облаги, припадаха и имаше и смъртни случаи.
Сега е все тая.
Закъсаха с парите и приемат при спонсорство, демек, демократизираха се и те. Макар че на прага стоят пак двама червени другари за предложение дали все пак да влезеш. Миналото трудно се отмива.

Какво беше по издателствата: същата работа. Една стена ръкописи, дето стоят, но никога няма да излязат, втора стена - има шанс след 10-15 години / добре, че дойдоха промените/ и трета стена - на наши хора, предстоящи излизане.
Напълно излишни ограничения, които можеха и да не се случват.
Разбирам, да пишеш против соца, да, такова беше илюзорното време, но да пишеш хубаво и да не ти дават път, това не го разбирам и досега.
И не мога да не отбележа в знак на признание, че единственият високо интелигентен човек и много талантлив поет, който пусна смело две мои съвсем нормални и хубави стихотворения, беше Матей Шопкин, в сп. "София", където по онова време изпълняваше длъжността "Главен редактор". Без да ми е виждал очите.
Получи стиховете -одобри-пусна!
Така беше и с университетите.
Затова аз завърших второто висше - българска филология, веднага след промените и не мога да насмогна на книги по света, защото всичко, което ми взе социализма и комунизма, ми го дава демокрацията.

Сега обаче има псевдописатели и много преписватели, но това е отделна тема.

Жалко само, че и в нея, както обикновено става в България, не взе превес почтеността в различни области на живота, но аз я предпочитам пред това, което беше в много посоки, не само в изкуството.

3 януари 2023г.
Росица КОПУКОВА 

"- Ама ти ли си тази Росица КОПУКОВА? Боже-е-е-е-е, колко е малък светът? Разбира се, че много харесваше как пишеш Андрей Андреев, но точно Георги Марковски му забрани да те пуска, защото не си предложена от писател, член на БКП и не си член ти самата.
...- Помня, - продължи тя, - как ми казваше Андреев, че му е много неудобно да се чуди какво да измисля, но, ако го уволнят като те пусне, той имаше три деца."

По-красноречиво от това - здраве му кажи! Такива бяха другарчетата от соца. То май е време и аз да поразкажа някоя друга история, за да узнаят всички колко ужасно беше онова време. Добре, че отиде в небитието во главе с товарищите: Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин. Както се казва в един виц, Маркс поискал от Свети Петър да го пусне само за една реплика. А тя била:

"Пролетарии от всички страни, извинявайте!"

На линка най-горе ще видите как се е видиотил вождът Ленин. Просто идете на снимката му. Трагикомична гледка. Та това бяха те - вождовете и учителите на прогресивното човечество. А всъщност ненаситни масови убийци!!!

Поздравление, Роси! Прави на пух и прах тези гадини от соца. Някои от тях впоследствие се изкараха дори жертви на Татовия режим. След като цицаха цял живот от него. Нечувана наглост!!!

Много!!!

и при мене е така!