Сълзата ми е дефицит, не крия,
при трудности се стягам на кълбо,
обикновено ми помагат тия,
които не очаквам за добро.

Егоцентриците с една чертичка
отделям с граница и до предел
и после пак - волнолюбива птичка-
излитам и си гоня свойта цел.

Не мразя, но съм много паметлива,
отсъствието ми за тях горчи,
защото там, на Божията нива,
създадена съм с хубави черти,

личи стабилитета ми и зная-
към ей такива все летят оси.
Победата е моя най- накрая,
без драми и без скубани коси.

Като едно добро дете на Бога,
не ме изпуска той на самотек.
От всяка неочаквана тревога
по- смела стъпих и във този век!

23 януари 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Точно от такива победи се нуждаем, получени вследствие на естествеността, а не от Пирови победи. Когато Бог даде някому такава победа, това е доказателство,че го обича и знае, че този човек му е предан служител и изпълнява мисията, с която го е пратил на Земята. А ти изпълняваш своята мисия, Роси. В това няма никакво съмнение. Прекрасна поетична изповед! Поздравявам те!

Абе, на стари години взех да си поплаквам.

случва се. Човешко е.