ЛЕКОТА  

На съвестта ми не тежи престъпност,
ни в мойто благородно потекло
и, ако имаше горчиви стъпки,
те бяха сторени от чуждо зло.  

Да, борбено, но с лекота живея
и,дето мина,сея чистота,
на някои омръзва им от нея,
тогава: хлоп! Затваряме врата.  

Във опити да бъда изиграна,
пропаднали са не един и два,
не нося чужди белези от рани
и чужди грешки в моята съдба.

  А ако някой много ме затрогне,
това ще бъде по-добър от мен.
Това са редки бисери, но могат
да ми се случат просто някой ден.  

8 февруари 2023г., Симеоново
Росица КОПУКОВА  

  ВИЛАДЖИЙСКО  

Баба Зима си кротува,
по шосето си вървя,
снежна красота царува,
студ е и не се шегува,  

но Витоша е белота.    

Тихо е и мълчаливо,
някъде дими комин,
всякоя душа щастлива
да живее до "амин".

  Някак си съм безтегловна
и с ботушките летя,
дадена ми е съдбовно
тази райска планина.

  Щом си вляза мирно в двора,
стъпалата изкача
и размахам неуморно
работливата метла,  

сякаш себе си намирам
в тази зимна простота,
а в душата ми прозира
и любов асоциира

  пътеката от светлина.    

8 февруари 2023г., Симеоново
Росица КОПУКОВА

Твоите стихове зареждат със сила и със светлина. "Лекота" и "Виладжийско" са съвсем конкретно доказателство за това.

"На съвестта ми не тежи престъпност,
ни в мойто благородно потекло
и, ако имаше горчиви стъпки,
те бяха сторени от чуждо зло."

Съвестта ти е чиста, знам. А както казва Публилий Сир - "Чистата съвест е най-меката възглавница!";

"сякаш себе си намирам
в тази зимна простота,
а в душата ми прозира
и любов асоциира

пътеката от светлина."

Витошката зимна красота е неповторима. А ти, Роси, си я описала по неповторим начин.

Имаш ли камина във вилата?
Живият огън е благодат за тялото и душата.

Ще бъде!