/ Разказ по действителен случай/  


  Седи ми насреща Кокошинко в метрото към Симеоново, с две слушалки в ушите. Дълга накъдрена кестенява коса, идеално гладка кожа, поло, палтенце и панталонки.
Ама какви панталонки само?
Говори в слушалките, усмивки раздава, на кого ли?
Прилича на мъж, ако съдя по панталонките и маратонките в мръсно бяло, но все пак да не объркам пола, че не знам кой си е избрал според истанбулската конвенция.
Сега какво представляват панталонките! Основа тъмносиня и в различно разграфени правоъгълници - образи на артисти, певци и певици, отпечатани като живи.
Чужбинска мода.
Единият страшно ми заприлича на Слави Трифонов, взрях се, но не!
А отпред на полото, на яката по- точно, значка пак на някаква жена. Та затова към мъж клонеше, ама .... знам ли?
Стигаме последната спирка и Кокошинко иска нещо да ме заговори, но аз беж - право от другата врата. И дим да ме няма.
Гледах го с голям интерес наистина, докато се мъчех наум да отгатна пола на Нещото, пък то може друго да си е помислило.  

  24 февруари 2023г., София
Росица Копукова

Напоследък стават все по-трудни за отгатване като пол. Ето, точно в това се състои планът на Алън Дълес. Гнусен план посягащ на бъдещето на хомо сапиенс.

ТОЗИ НЕ БЕШЕ И БЪЛГАРИН. ЗА ПОКАЗНО.
ОТВРАТ!

Не е възпитано да се втренчваш във физиономиите на другите.
А щом го наричаш "Кокошинко", значи си била определила полът му, макар и със съмнения.

БЕДНИЯТ МЕ ЗАШЕМЕТИ НАПРАВО. АЗ ОБИЧАМ ДА НАБЛЮДАВАМ, АМА ТОЛКОВА БЯХ ОШАШАВЕНА ОТ НЕГОВИЯ ВЪНШЕН ВИД, ЧЕ МОЖЕ БИ ПОПРЕКАЛИХ.