Поспирам пак накрая на гората,
над къщи с програмирани дворове,
която води ме към планината,
все още мога леко да я бродя.

Поспирам се да чуя птича песен
и да оставя някоя година,
от пролетта до следващата есен
пътеката позната да премина.

Изхвърлих всички грижи и съм здрава,
стихотворя и пея, и обичам.
Росица подмладена си оставам,
добрите хора за късмет наричам.

Такава бях, такава и ще бъда.
Щастливото в мен винаги живее.
От този свят не знам как ще си тръгна,
тъй силно искам той да оцелее.


И аз, в началото на горска песен,
отново с планината да запея.
До следващата пролет и до есен....
Такава съм. Обичам да живея!

25 февруари 2023г., София
Росица КОПУКОВА

"От този свят не знам как ще си тръгна".
Господ ще ти покаже.

Пожелавам ти здраве, дълголетие, Роси, както и творчески възход!

Да сме живи и здрави, и да ни е неспирно вдъхновението.