Постинг
26.02.2023 08:40 -
ПО СПОМЕН
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 330 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 26.02.2023 08:42
Прочетен: 330 Коментари: 6 Гласове:
4
Последна промяна: 26.02.2023 08:42
В квартала ни продават ръчен хляб,
досущ като по спомена от баба,
препеченичък, бял, ухаещ цял
на две ръце, създадени да радват.
От всички видове - неповторим!
Кой майстор го умее и го прави?
Поръсвам с обич хлебеца любим,
а той от вкус едва не ме задавя.
Как българско се слага на софра
с домашно сиренце с години зная.
Бял ръчен хляб,замесен с доброта.
Най-истинският хляб. Ще го позная.
Диета няма да го замени.
Добре е,че излишно не пълнея!
И нека нежно ме благослови
отгоре баба. Спомням си за нея!
25 февруари 2023г., София
Росица КОПУКОВА
досущ като по спомена от баба,
препеченичък, бял, ухаещ цял
на две ръце, създадени да радват.
От всички видове - неповторим!
Кой майстор го умее и го прави?
Поръсвам с обич хлебеца любим,
а той от вкус едва не ме задавя.
Как българско се слага на софра
с домашно сиренце с години зная.
Бял ръчен хляб,замесен с доброта.
Най-истинският хляб. Ще го позная.
Диета няма да го замени.
Добре е,че излишно не пълнея!
И нека нежно ме благослови
отгоре баба. Спомням си за нея!
25 февруари 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
УХАНИЕ НА ГОЗБА
Баба и дядо ставаха във пет,
в шест - агнешко, готово във тавата,
ще тръгва за пекарната отпред
и дядо метва я по рамената.
Опашката - завила се и тя,
ред чака за обществената фурна.
И всеки после знае си часа
да си получи печеното вкусно.
Какви неповторими времена!
Сега такава топлина я няма:
подготвена от оправна жена,
коя е, да се чудиш, по-голяма.
Сега в гостилницата чакаш ред
и взимаш си в пластмасова кутия,
и касова бележка за билет,
че утре пак опашка ще извиеш.
А може дюнер,пица и катма.
И, хайде, по задачи неотложни.
Какви капризи и каква съдба
в забързаните делници тревожни?!
25 февруари 2023г., София
Росица КОПУКОВА
цитирайБаба и дядо ставаха във пет,
в шест - агнешко, готово във тавата,
ще тръгва за пекарната отпред
и дядо метва я по рамената.
Опашката - завила се и тя,
ред чака за обществената фурна.
И всеки после знае си часа
да си получи печеното вкусно.
Какви неповторими времена!
Сега такава топлина я няма:
подготвена от оправна жена,
коя е, да се чудиш, по-голяма.
Сега в гостилницата чакаш ред
и взимаш си в пластмасова кутия,
и касова бележка за билет,
че утре пак опашка ще извиеш.
А може дюнер,пица и катма.
И, хайде, по задачи неотложни.
Какви капризи и каква съдба
в забързаните делници тревожни?!
25 февруари 2023г., София
Росица КОПУКОВА
При това по един неповторим поетичен начин.
Изпитах усещането, че и аз си отчупих от него.
Благословена да си!
П.П. Днес е Сирни Заговезни! Голям празник, на който обичаят повелява да се поиска прошка.
Честит да ти е светлият празник!
И ако някога с нещо съм те обидил, те моля да ми простиш.
цитирайИзпитах усещането, че и аз си отчупих от него.
Благословена да си!
П.П. Днес е Сирни Заговезни! Голям празник, на който обичаят повелява да се поиска прошка.
Честит да ти е светлият празник!
И ако някога с нещо съм те обидил, те моля да ми простиш.
3.
rosiela -
Благодаря ти сърдечно, Младене.На хора като теб посвещавам следващото стихотворение.
26.02.2023 09:15
26.02.2023 09:15
missana написа:
При това по един неповторим поетичен начин.
Изпитах усещането, че и аз си отчупих от него.
Благословена да си!
П.П. Днес е Сирни Заговезни! Голям празник, на който обичаят повелява да се поиска прошка.
Честит да ти е светлият празник!
И ако някога с нещо съм те обидил, те моля да ми простиш.
Изпитах усещането, че и аз си отчупих от него.
Благословена да си!
П.П. Днес е Сирни Заговезни! Голям празник, на който обичаят повелява да се поиска прошка.
Честит да ти е светлият празник!
И ако някога с нещо съм те обидил, те моля да ми простиш.
КАКВО ДА СИ ПРОСТИМ?
Какво да си простим сега, се питам.
Прикрита завист. Тя не се лекува.
И хитростите в дън земя политат,
роднинска кражба, дето ще изплува?
Не знам и аз. До крайност не прощавам.
В лъжите и обиди има мяра,
но факт е, че човекът го забравям
и трудно в някой филм пак ще ме вкара?
Но, ако има нещо, няма нищо.
Защото злото никому не мисля.
Каквото трябва, аз ще го разнищя,
което си е мое, ще го имам.
Чудесен празник, топъл, благороден,
за някои души навярно трябва,
но моята с човек не става сродна,
който на брата си ще вдига брадва.
За всеки има място на Земята,
тя още милиарди ще изхрани,
как да простиш на лудите с войната,
на тези,дето я подпалват рано?
Остават раните необратими
и за такива просто няма прошка.
А може тъй щастливо да ни има,
ако не сме тъй алчнички и лоши?!
26 февруари 2025г., София
Росица КОПУКОВА
цитирайКакво да си простим сега, се питам.
Прикрита завист. Тя не се лекува.
И хитростите в дън земя политат,
роднинска кражба, дето ще изплува?
Не знам и аз. До крайност не прощавам.
В лъжите и обиди има мяра,
но факт е, че човекът го забравям
и трудно в някой филм пак ще ме вкара?
Но, ако има нещо, няма нищо.
Защото злото никому не мисля.
Каквото трябва, аз ще го разнищя,
което си е мое, ще го имам.
Чудесен празник, топъл, благороден,
за някои души навярно трябва,
но моята с човек не става сродна,
който на брата си ще вдига брадва.
За всеки има място на Земята,
тя още милиарди ще изхрани,
как да простиш на лудите с войната,
на тези,дето я подпалват рано?
Остават раните необратими
и за такива просто няма прошка.
А може тъй щастливо да ни има,
ако не сме тъй алчнички и лоши?!
26 февруари 2025г., София
Росица КОПУКОВА
Дълбоко съм трогнат.
цитирайМного се съмнявам, че днешният "ръчен" хляб е ръчно приготвен. А и не е толкова съществено. Много зависи от брашното и липсата на каквито и да са добавки в него, каквито едва ли липсват в днешния хляб.
цитирайkvg55 написа:
Много се съмнявам, че днешният "ръчен" хляб е ръчно приготвен. А и не е толкова съществено. Много зависи от брашното и липсата на каквито и да са добавки в него, каквито едва ли липсват в днешния хляб.
Търсене