Пътувам по повелята на времето,
екскурзиите са за мене минало,
отърсило се някъде от бремето,
та други грехове днес са се ширнали.

Духовни сме, но някак си особени,
не се подкрепяме със пълни сили,
добри сме, ала някак си нарочени-
сред нас сноват предатели и гнили.

Премного племена сме на Балканите,
омесени,примесени различно,
предците вдигали са боздуганите
за светло бъдеще, но не налично.

И липсва ни идея за единност,
но ври в казана битка за надмощие,
а Бог ни гледа и търпи по милост-
най-древните сме, та ни жали още.

5 март 2023г., София
Росица КОПУКОВА

Но истината има точно това свойство - да не бъде винаги приятна. Не мисля, обаче, че древността ни ще ни спаси. Нацията безнадеждно застарява - имам предвид бялата й компонента. Хората вече се назлъндисват и за едно дете. И не мога да ги критикувам за това. Жилищата са по-скъпи от двореца на Аладин, човек хвърля почти всичко за едната гола храна. Затова младите хващат самолета и дим да ги няма. Демографският срив е непоправим. Само с голо родолюбие няма да устискаме още дълго. Ще изчезнем завинаги като потомци на прабългарите. За щастие земята ни - този "Земен рай", ще остане, за да й се радват други след нас, които надявам се да знаят как да я стопанисват.

Поздравление за стиха!

"а Бог ни гледа и търпи по милост–
най-древните сме, та ни жали още.
А нали е и българин, що да прави?!
Първо чедо сме му.