На някой просто лесно се удава,
но много лесно, по Божествен път,
ръка за щастие на друг да дава
и да заформя топлия уют.

Доколко ще поеме топлината
на надарения да да бъде лъч
или ще си замрежи сетивата,
или ще бяга някъде по тъч,

това е вече истинска дилема,
защото щастието е едно
и се решава в обща теорема,
както гради се общото гнездо.

Не всеки,мисля, има тази дарба,
да носи просто щастие на друг.
За щастие се искат само двама.
Останалото се постига тук.

Който не може да го отстоява,
да не очаква и да е щастлив.
Но и в нещастието се създава
и смисъл, и идея, щом си жив!

20 март 2023г., София
Росица КОПУКОВА

Едни са лесни за дешифриране, но други са по силите само на избраници. А дарбата е винаги свише. Ти я носиш по рождение, Роси и затова можеш да си позволиш да напишеш толкова стойностен стих за дарбата. И си дълбоко права, че:

"За щастие се искат само двама.
Останалото се постига тук.

Който не може да го отстоява,
да не очаква и да е щастлив.
Но и в нещастието се създава
и смисъл, и идея, щом си жив!"

То и щастието е дар Божий и не се постига с труд и целенасоченост. То е като леко пухче, което каца на рамото готово мигом да отлети, ако направим погрешно движение.

Бъди благословена да пишеш все такава поезия - хем дълбоко лирична, хем силно проникновена!

Някои са талантливи, други са само работливи.