По мостовете се обръщали съдби,
след неочаквани преломни срещи-
любов и пламък, огнени очи,
един друг двама страстно се поглеждат.

Характери се мерят без аршин,
по поведение и дързост - с поглед,
оставал е смелчагата един,
сякаш е бил определен от Господ.

Омайвала красивата жена
със благородство даже враговете.
Какви неповторими времена!
Нравствеността променя световете!

Сега мълчим пред всякоя следа,
кодирала на камъка душата!
Необратима чиста светлина
историята пази в необята!


22 март 2023г., София
Росица КОПУКОВА





 

А колко сенки на моми и невести са зазидани в българските мостове?

Свързването на противоположностите. Отлично си се сетила да пишеш именно за този символ, Роси. Мъжът и жената са противоположности, свързвани от невидими мостове. Страхотен стих, от който си избрах да цитирам:

"Омайвала красивата жена
със благородство даже враговете.
Какви неповторими времена!
Нравствеността променя световете!"

Много красив е и мостът от изображението!

Преди векове мостовете са имали съвсем друго значение.

Но както казва Хераклит - "всичко тече, всичко се мени"!

Мостовете в България шепнат много истории: тук са се срещали влюбени; от тук са се хвърляли, за да спасят чест и вяра...
Поздравления, Роси!

Така е.