Без мама ми е тъжен този ден,
Тя беше Божа пратеница светла,
Как двадесет и две лета без мен
Празнуваме, аз долу, тя в небето?

Навярно си общува в светлина
Със Богородица, а аз не зная,
Щом здраво тук живота го държа,
Заслугата е тяхна най- накрая.

А аз си спомням пролетните дни
И цветовете с обич преосмислям,
И да боли, и без да преболи,
Красиво миналото го преписвам.

И моля се за бяла бъднина,
Да бъде с мен небесната закрила.
Защото мама пак е светлина,
А аз за нея от отвъд най - мила.

25 март 2023 г., София

Росица  КОПУКОВА

А ти си написала един прекрасен стих за светлата й памет, който съм сигурен, че много ще я зарадва. Защото, Роси, мъртвите ни виждат, но, за жалост, ние не можем да ги видим.

Да!
И аз мисля, че мама много пъти ме е спасявала.

Мир на душата й.