/ разказ по действителен случай/


Имах една много интелигентна приятелка, родом от Благоевград, с която дружахме дълги години, докато сама си показа рогата и аз й затворих вратата. Мариета.
Не й беше лек живота, много я жалех, много благини беше видяла от мене. Образовани родители, добро семейство, труден живот. Не искам да разказвам за нея, а за синът й, Марин. Умно момче, тарикат характер, не му се работеше. Марин завърши първото висше образование в София, Мариета беше омъжена тук и тук живееше. Но не се хвана на работа. И понеже майка му и мъжа й бяха в състояние да го издържат, захвана се да учи, да се пласира по телевизиите с по някое предаване и да учи. А и да врътва по някоя далавера с благоевградските тираджии.
Предвид че беше доста възпълен, а такива там не щат, постоя,постоя, пък го махнаха от екрана. Но учи момчето. Едно-две-три-пет-седем дипломи. От престижни университети. Самочувствие до небето, по-велик от него в България и да търсиш в купа сено карфица, не можеш намери. Учи,учи,учи, но дойде темата за момичетата.
Не бих казала,че го споходи любовта, тъй като момите не си падаха по външността му, а и пари нямаше бол, но се закачи едно девойче от Разлог, допаднаха си, дете,сватба, нямаше как, наш Марин трябваше да се захване сериозно за работа.
И понеже не можа да докласи до Дипломатическия корпус, нищо, че взе диплом за Международни отношения в Киев навремето, захвана се следовател. В Благоевград, тъй като беше завършил и право като дядо си.
А бе, дипломи ви казвам, не е шега работа. Премести се там да живее в къщата на дядо си, майка му и тя. Заряза и апартамент, и мъж, с когото не се разбираше хич. То и със снахата не се разбираше, проста била, от сой не била, такава била, онакава била, ама внуче сега, няма как, адаптира се и свекървата. Какво стана, що стана, Марин Драката, който се задяваше с куцо и сакато, починал при странни обстоятелства. Разбирайте, светнали го хитрите простомета.
Ни следа, ни улики, ни нищо. Майсторска работа от недотам образовани хора. Мариета откачи и след има-няма година си отиде и тя.
Снахата с детето се уплаши не на шега и почти веднага след смъртта на Марин духна за Съединените щати. Ни се чу, ни се видя, ни се разбра къде е.
Какво стана с етажа от къщата, с двата апартамента на мъжа й в София, той също остана съвсем сам - един Господ знае. Познавах ги много добре, нищо лошо не съм им пожелавала, но се запитах тогава, а и сега: и какво, че получи седем дипломи, омириса половината свят колко си велик и си отиде на 36, а майка ти на няма 60 и те пратиха при Свети Петър на отчет?
Животът е толкова сложен понякога. И не остави един човек, който да си спомни с добро за теб!


10 април 2023Г., София
Росица КОПУКОВА

а на професор енциклопедист. Самият той щеше да е Учен на учените. Разказите ти, Роси, печелят не само с автентичността си, но и с изблика на съдбовност в тях. Съдбата грубо се намесва и в най-фините ни и добре организирани планове, правейки ги на пух и прах. Особено когато не сме поели по Верния път!

Колко такива тарикати отнесе в гроба пазарната икономика и капитализма?!

Загинаха доста образовани бизнесмени - магистри по борба и бойни изкуства като магистър-борец Илия Павлов.

Така е.