93 ГОДИНИ  ОТ  РОЖДЕНИЕТО НА ПЕНЬО ПЕНЕВ




 

НА ПЕНЬО ПЕНЕВ
/ р. 7 май 1930 в с. Добромирка - починал 26 срещу 27 април 1959 г. в Димитровград /
Димитровград на Пеньо е длъжник,
животът е длъжник от Добромирка,
така е с всеки неразбран лирик,
но тук Съдбата май не знае спирка.
Проблемен е житейският му път
почтеността, изритвана в килера
от много подлеци с подложен прът,
нравствеността - желаната химера.
Не срещнал щастие във любовта,
в поезията често взет на прицел,
без собствен дом и в пълна беднота,
не срещнал идеал, не срещнал смисъл.
Дано отгоре може да прости
за скършения си живот от други.
Градът на най-младежките мечти
да отдаде дължимите заслуги.
29 април 2023г., София
Росица КОПУКОВА

Пеньо Пенев е сред любимите ми поети. Ценя го повече от Яворов заради стихотворенията му "Тъжна неделя" и "Елегия" /"Пътеката е извървяна"/. Чувствам го духовно близък. Един от най-големите български поети е /по скромното ми мнение/.

Чест ти прави, Роси, че си посветила стих на този голям български поет, чиято съдба бе да е жертва на комунизма - безсперспективно време, което довежда чувствителната поетична душа до пълно алкохолизиране!

Бог да го прости!

Аз познавах възрастни журналисти, които са дружали с него и много са ми разказвали за нерадостната Пеньова участ и разочарованието от соца.

Горкият. Бил е дълбоко нещастен и неразбран.

Така е. И много честен, за добро или зло.
Чак са го съдили за статия, защитаваща лекарка в Димитровград, но безуспешно. Пеньо е повдигнал въпроса за защита на лекарката.
Те са много неговите.

Ех, Пеньо, Пеньо!
Трагична личност си ти.
Прекрасно и точно стихотворение си му посветила.

"Душата ми не е модерен ресторант,
за да гуляят в нея разни дами!
Не искам да пилея гордия талант
в дребнавости и лични, празни драми!".

Така и неразбаха, че той:
"Възседнал валяка грамаден на епохата желязна,
аз ида с громол
на деня по острия чакъл".

С Пеньо свършват моите предпочитания към българската поезия.

За хубавия коментар.