Аз знам, сърце, че ти не остаряваш
И още много вярваш в любовта,
Не се сърди, когато не успяваш
Да припокриеш своята мечта.

Аз знам, че си доволно търпеливо,
Макар и не безкрайно да болиш.
Лови мига, животът си отива,
А щастието е попълнен фиш.

Обаче Господ винаги е с тебе,
Добро ли си, ще имаш своя шанс.
За всичко има и отрязък време,
Единствено духът е вечен в нас.

Бъди. Обичай и не се предавай.
Че любовта дължим я все на теб.
Не се разочаровай, продължавай,
До сетния вълнуващ сантимент.

Но срещнеш ли домът, дарен за тебе,
Топли го силно, както можеш ти.
Животът е наполовина непотребен,
Ако човек живее без мечти.

10 май 2023г., София
Росица КОПУКОВА

Този разговор със сърцето отправя към нас, читателите, мъдри послания.
Колкото и лично да звучат, стиховете ти имат общочовешко значение, Роси.

Разговорът записваше ли се от съображения за сигурност? Че току виж някой се отметнал.

Винаги намираш начин да докоснеш душата с поезията си, Роси.
Бог да ти дава вдъхновение да продължаваш да пишеш толкова вълнуващи стихотворения!

"Обаче Господ винаги е с тебе,
Добро ли си, ще имаш своя шанс.
За всичко има и отрязък време,
Единствено духът е вечен в нас.

Бъди. Обичай и не се предавай.
Че любовта дължим я все на теб.
Не се разочаровай, продължавай,
До сетния вълнуващ сантимент."

Направо си заковала чувството на най-високия му градус! Поздравление!