/ разказ по действителен случай /


Училището на живота е навсякъде. Понякога на пейката, докато чакаш рейса, както се случи с мен, на излизане от гробищата.
Хубав ден, отидох да оплевя, да почистя и, странно, там винаги научаваш по нещо ново.

До мен се бяха наредили куп жени и едната разказваше на всички, а и на мен, без да ме познава, защото забеляза, че я слушам с внимание, но нищо не каза.

Вдовица била жената, живели добре с мъжа й, но нямали деца. Сестра й имала две момчета, буйни, своенвравни. Единият нацвъкал от възможни десет - осем двойки и се наложило да повтори клас в гимназията.
Сестрата и мъжът й помолили лелята дали може да го вземе, пари ще пращат, само да го вкара в ред. Лелята отказала да й плащат и го приела в дома си като син.
Каква е била професията, не каза, но така го превъзпитала, че не само отличник станал, но влязъл и в университет.
Завършил, работил и не забравил леля си.

Най- странното било, че неблагодарно се оказало не детето, а сестра й.
Починал съпругът на лелята и тя решила да я принуди да продаде апартамента, общ по наследство, от родителите й. Но на стари години къде да се мести, да опакова и пренася багаж с една пенсия вече.
Притеснила се жената не на шега, но за това научил племенникът.

- Виж сега, - рекъл той на майка си, - леля ме отгледа на свои разноски, напрпави ме човек, а ти искаш да й вземеш половината за пари. Не те ли е срам? Щом искаш да го продаваш, прехвърляш половината на мен и аз ще го платя. Един ден, като останем двамата с брат ми, ние ще се оправяме, но дотогава няма да пипнеш леля, разбра ли?
татко разбра ли?

Онемели, двамата родители кандисват и апартаментът се прехвърля на сина половината. Лелята съгласна.
Дигнало се пак момчето да живее при леля си. Кога го пращат в чужбина, заминава, кога се връща - при леля си.
На родителите и брат си идвал на гости.

Много неудобно им станало на майка му и баща му да вземат пари от сина си, ама...аман-заман, взели и подписали, че са получили. Под формата на продажба.

- Леле-е-е-е-е-е, как умно е постъпил! - възкликна една от жените.
А друга се обади:
- Ами то тя го е направила човек, като син й е. Бог вижда. Акъл има това момче, браво на теб, Сия.
Така научих, че жената се казва Сия.
- Аз обаче, - добави с твърд тон Сия, - на сестра си повече не проговорих. Нямам сестра.
- Прости, Сия, - обади се пак една от жените.
- Не мога. А вие бихте ли простили?

Рейсът дойде. Групата се изниза да се качва, та и аз.
Но тази неочаквана развръзка, не така характера в наши дни, ще остане завинаги в паметта ми.


14 май 2023г., София
Росица  КОПУКОВА

оистанах силно изненадан, че в тази страна все още има благородни и благодарни хора. Бях загубил вяра в тази посока. Но разказът ти е доказателство за това. Този младеж е със силно развито чувство за морал. Аз например имах близък приятел, който стана професор по облигационно право в СУ"Св.Климент Охридски". От парче месо го отгледа вторият съпруг на баба му. Не е роден дядо, но го образова от а до я. Все за ръка го водеше като малък. Човекът бе учител по професия и отличен педагог. Успя да го научи на хиляди неща. С бабата бяха женени по любов - толкова голяма, че съм ги засичал в най-върлия студ през зимата да стоят в Борисовата градина и да се държат като влюбени ученици за ръка. Но какво се случи след смъртта на бабата. "Внукът" за 0 време натири "дядо" си в старчески дом, където същият почина само месец по късно. Оттогава прекратих всякакви връзки с въпросния специалист по облигационно право. Видех ли го на улицата изпитвах позив за повръщане и минавах на другия тротоар.
Бог ще накаже копелето. Убеден съм в това. И наказанието му ще бъде страховито.

Съдби човешки – низ от грешки.