/ разказ по действителен случай, трета част/


Спиридон Емилов се спомина. Грънчарят.
Този ,дето чупи ръката на жена си, след като тя търкаля майка му по стълбите на луксозната им къща, когато живееха в столицата.Отиде и той при майка си и баща си.
Дето им посветих разказ в две части.
Цял Балчик ги разбра. Трудният им брак не можеше да се скрие, колкото и да замазваше нещата жена му. Прикритите неща прозираха отдавна и мнозина се смееха зад гърба й и я клюкарстваха.
Мариета реши да замъгли ситуацията като пускаше уж общи снимки, дето спиро стоеше от нея на два метра разстояние най-малко и нямаше грам симпатия към жена си, камо ли нежност.
Кого лъжеше Мариета? Себе си, естествено.
Двамата сина въртяха търговията с грънци и фаянсови плочки, Мариета поостаря, а хич не й се искаше да се знае, че истината за побоищата и караниците с мъжа й, я е довършила.
И та реши да продължи играта на котка и мишка, че той е жив.
Ама е уж в София, затова не е в Балчик, ама е дошъл за малко и си е заминал...
То хората лъжат, че покойници са живи, да им взимат пенсията, докато не ги открият, та тя ли?
Предупреди роднините, които я жалеха за преживените резили, в които обаче вина имаше и Мариета.

Като си замина Спирчо, много не затъжи за него.
Шитна се в Гърция по Великден, защото го погребаха след Нова година.
Инфаркт. Дали не се поболя от истината за брака им, че в два града ги одумваха, дали защото не можеше да я понася вече, така и не се разбра, дали това, че трябваше да играе на "достойнство" му дойде в повече или просто му дойде ред, един Бог знае.

После веселата вдовица отиде на почивка в планина с едно младо момиче, роднина.
И за да го играе пред приятели и по-далечни познати на " щастлива жена", пускаше снимки, дето беше или тя, или момичето, но двамата ги нямаше.

Роднините й се чудеха на куража, но мълчаха.
Що скандали отнесе, трудно живя, но не се огъна. Беше намразила целия му род, та и Спиро даже, но нищо не каза.
Не знаеха дали да й се възхищават, или да я ожалват.

- И докога, ма Маре, ще продължаваш с тази лъжа? - попита я един ден нейна братовчедка.
- Па докога си искам.Синовете са добре, гледат си приятелките. Мене що ми е? Нека го мислят жив. Вилата продаде, разделих парите на синовете, оставих и за мене, къща имаме, и тука, и в София, хотел, работят и те, и хотела. Тоя турук да не ми е помагал нещо? Се неговото си гледаше, добре че са синовете. Достатъчно се натърпях и на него, и на майка му, и на баща му, и на мързеливата му устата сестра, хайде сега....живот. Таман си отиде навреме.
- Смела жена си ти, Маре, аз не мога като тебе, - чудеше се братовчедката.
- Няма как, како Анче, българите са грубияни, ама трябва да се живее. Вечер махам към звездите и му викам от двора в Балчик: " Хайде,бай,бай. Спасих се от тебе, и от ония горе. Господ да ви съди!". И пак замислям, Анче, следващата екскурзия....


19 май 2023г., София
Росица  КОПУКОВА
- 

"Вечер махам към звездите и му викам от двора в Балчик: " Хайде,бай, бай. Спасих се от тебе, и от ония горе. Господ да ви съди!"

"- И докога, ма Маре, ще продължаваш с тази лъжа? - попита я един ден нейна братовчедка.
- Па докога си искам."

"- Смела жена си ти, Маре, аз не мога като тебе, - чудеше се братовчедката.
- Няма как, како Анче, българите са грубияни, ама трябва да се живее."

Поучителен разказ, Роси!

Няма как - с тези грубияни българи сме осъдени да преживеем дните си. Жалко само за прекрасното райско кътче наречено България, защото българите са народ, който не заслужава това Божие подаяние!

Така е, така е.
"Някои хора са като троскот или лепка – не дават друг да вирее около тях".

Много точно прозрение, Краси.