КОПРИВЩИЦА  

Поседнала в най-хубавия град,
На най-невероятната държава,
По българка се чувствам в този свят,
В една страна, която все раздава.  

Градът, международно утвърден,
Навсякъде признат за уникален,
И моят корен е оттука взет,
Уж софиянка, но със дух балкански.

  Макар да иде чак от прадеди,
Усеща се и никога не вехне.
Живей, Копривщица, и знак бъди
За бъдещето наше в ново време,

Разказвай за прекрасната Земя,
Посичана от турски ятагани.
Седя и гледам тази красота,
И се прекланям пред това въстание.  

24 май 2023., Копривщица
Росица КОПУКОВА

Почувствах се горд, че съм българин.

"Поседнала в най-хубавия град,
На най-невероятната държава,
По българка се чувствам в този свят,
В една страна, която все раздава."

Звучи обобщаващо и е страшно вярно. Прекрасно стихотворение!

П.П. Тези екскурзии те зареждат с любов към отечеството и с голямо вдъхновение.

Това е първото стихотворение за Копривщица, което съм прочел. Възхитително е!

Имам и други, но са писани по-отдавна. Оттам е прадядо ми, вторият мъж, хайдутина, на моята прабаба. Първият е починал. Намира я и остава при нея в Димотика. При бежанската вълна, с която моите предци идват в България, прабаба Руса идва сама с децата. И той вече е починал. Заедно са работели много успешно, двама сина и една дъщеря, баба ми по бащина линия, като едното момче и той си отива млад. Той е най-големият и основен спонсор за Ивайловградската гимназия. Тя работи и до днес от първи до най-горен гимназиален клас-.Радвам се, че хареса.
Малко да уточня истината.