Та разказва приятелка, тръгнала тъй, като фея,
да намери закътано кътче и топли скали,
Но морето ни Черно със черни си вежди я гледа:
- Вече всичко се плаща,момиче, не знаеш,нали?

И понесла си спомени в кошница с минало лято,
не могла да намери ни пристан, ни кът, ни покой,
все огромни чадъри, шезлонги и яхти прелято,
не намерила място, където светът да е свой.

За каква ти романтика можем до днес да говорим?
Хотел до палата, дувар и зад него басейн!
Към небето повдигнала взор, без изобщо да спори
и си взела багажа към своя познат натюрел.

И посреща я София в старите краски и щрихи,
планината я чака, щом няма свободно море.
Разположила в хола тя шепата дъхави миди.
Ей това ми разказа на чаша горещо кафе!

26 юни 2023г., София
Росица КОПУКОВА

И я казваш особено вдъхновено. Освен шепата миди, какъв друг спомен можем да си отнесем от морето. Когато от него остана само това:

"И понесла си спомени в кошница с минало лято,
не могла да намери ни пристан, ни кът, ни покой,
все огромни чадъри, шезлонги и яхти прелято,
не намерила място, където светът да е свой.

За каква ти романтика можем до днес да говорим?
Хотел до палата, дувар и зад него басейн!
Към небето повдигнала взор, без изобщо да спори
и си взела багажа към своя познат натюрел."

Тук си припомних и Пеньо Пенев:

"И вие мои пракали очи не си отзехте
да гледате желязо, скели и бетон..."

Затова много българи предпочитат морето в Гърция и в Турция.

Поздравление за актуалния стих!