РАЗКАЗ ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ

ИМЕНА И МЕСТОНАХОЖДЕНИЯ СА СМЕНЕНИ ПО ОБЯСНИМИ ПРИЧИНИ

/ разказ по действителен случай /
Простовата женичка си беше Паулина Паламезова. Не и дотам хубавица, но находчива и амбициозна.
Омъжи се за двадесет години по-възрастен умен и даровит мъж на висок пост, след като го доразведе, роди му син и,понеже не се вписваше в неговите среди и беше изкласила само до гимназия, като поотрасна детето, тя се захвана да издава поетични книги - ниво 6 клас и да се опитва да се представя в неговото общество, където й се смееха.
Не стига това, ами и приказно богат. Два апартамента в центъра на София, огромна вила в село Драгомирово, магазин за даване под наем и хубава служба по върховете на медиите.
Добре, ама взе, та почина след 13 години брак и я свари малко неподготвена.
Паулина не се предаде. Момчето израстна, магазинът и единият апартамент ги хранеха от наеми. Тя основа рекламна агенция в първите години на демокрацията, доста време се въртя в рекламите, накрая разпусна персонала,без да им плати за месеци.
В същото време реши да стане поетична звезда. Окраде стиховете на мъжа си, който беше великолепен и наложил се поет и нейните книжки от шестокласен разряд станаха високо ниво поезия.
Паулина не спря дотук. Напираше и влезе в писателски съюз, после се навря в ръководството. Плати на един американски професор да й даде диплом за "академик", като завеща на американски университет част от своите крадени стихове, разбирайте мъжовите.
Но и това не я удовлетвори, защото зад гърба й я взимаха за кашмер.
Реши да пише исторически романи. Насочи се към Народната библиотека, извади карта и намисли тема и сюжет. Започна мълчаливо да преписва, а синът й тайно я подкрепяше.
Междувременно той се ожени и скоропостижно разведе. На Паулина й се роди внучка, която странеше от тях, защото майката много не искаше да я дава.
И Паулина насочи усилията си към писане на книги. Историческа белетристика.
Първата не беше никак сполучлива, но Палито се "влюби" в един
доста по-млад адвокат, ерген, даде му задача да оформи документално и после да разпродаде ниви и гори от мъжа й, а той разнасяше романа в адвокатската чанта като хамелеон и го продаваше.
Хубаво, ама славата не идваше.
И тогава се сети за една филоложка, която живееше в Драгомирово, Ангела Тимчева. Трътлеста малко, тип "селска хитрица", жадна за парички. Реши да се договори с нея да й плаща на ръка, а тя да оформя накъдрените й нескопосни слова, защото Палито се стараеше все пак да избягва ачик плагиатството. Че можеха да я барнат и засъдят, знае ли човек. И ей ти резилът готов. И всичко се срива в калта.
Така вече работата тръгна. Паулина преписва с изменения, Ангела прави корекции и оправя глупотевините, повторенията, правописните и лексикални грешки...
И като залетяха едни романи за наши и световни исторически личности от най-дълбока древност, майка плаче, Орфей свири, не ти е работа. Родопа пее.
Опраска двадесетина романа и заблестя основно в писателския съюз, дето си плащаше редовно членския внос и мине не мине, даваше по някое спонсорство за реноме.
Ако на литература не, на пари им вървеше със сина й.
Той стана фотограф, ама талантлив и го канеха редовно насам-натам, а къщата в Драгомирово се пукаше по пердетата от издаване на романи.
Щом има пари, романист добър може да стане дори гимназистка бездарна като Палито. Нямаш ли пари и да издадеш в малък тираж прекрасна книга, си оставаш локален писател.
Съвсем наскоро Паулина дала един от романите за превод на английски и ще го пуска в американско издателство.
Взела пример от друга авторка, на която книгите са също много съмнително нейни, Савка Тимева. Тя да не е по-долу, я.
Я как тръгнаха продажбите.
И балъци, дето не я знаят какво представлява, вече я тачат като голямата писателка, пардон преписвателка, ама това е за" на уше и тихичко....да не се разчува".
Другите и да я знаят, ехе-е-е-е-е-е, какво от това?! Парата тече като "панта рей", демек :"Всичко тече, всичко се променя"!
Ами то в тази Народна библиотека затова се ходи редовно. За престиж и слава я. Вие какво си мислите?
26 юни 2023г., София
Росица КОПУКОВА

Предполагам, че част от тях са получавали и престижни световни награди. Не съм проучвал задълбочено темата, но си мисля, че някои такива "творци" вероятно са се докопали и до нобелова премия. В подобен подход има нещо много долно и лично мен такива аморални типажи ме отвращават. А ти отлично си обрисувала въпросната госпожа "писателка".

Има и такива "таланти".
Но кой да сравнява с оригиналите и да доказва плагиатство?
А може би днешният ден го позволява?!

/ разказ по действителен случай/


В София се беше дотърколила една руска кукла Невеляшка от Москва, омъжена за български бизнесмен, а преди това партиец отпреди 1989 година, когато имаше само една партия БКП, любителка на чашката, купоните и особено многопосочно секса, русичка, средна степен умничка и много въртелива като Невеляшката. Да я наречем Наташа Невеляшката.
Какво сама си е разказвала на битово ниво, ще го прескоча, но не и подлите й деяния с обществен оттенък.
Все пак държала се е любезно.
Попаднах на нея в офиса на мъжа й, където ги рекламирах, освен дето им пишех статии и доста се сприятелихме.
Доброто, което съм видяла от нея, се дължеше основно на интереса - да й помогна да пробие в писателските среди.
Лъжеха я отвсякъде, изиграваха я с пари и тя не можеше да се добере ни до Съюз, ни до Сдружение.
Аз я насочих първо към издаване на книги, регистриране на собствено издателство, пишех й предговорите, че чак се стигна дотам, където се налагаше рецензия, аз пишех рецензиите, съответен известен рецензент подписваше, защото не я брояха за нищо. В сравнение с високо талантливи българи, тя наистина беше на доста ниско ниво, а аз исках да й помогна.
Както казва Сократ: " И най-умният си е малко прост!" , та и аз така добронамерено вярвах в нашето приятелство.
Обикновено нейните приятелки рускини й досаждаха и ги гонеше и, както се случва неведнъж при мен, когато е за вършене на работа, тичат мене да молят. Не беше само тя в това отношение.
Върнах се заради нея в един писателски съюз, но после тя поиска в друг и я запознах с писател, който да й помогне.
И тя го увъртя на момента за услуги, но той искаше и от нея и тогава Невеляшката тактично избяга, та си докара неговата неприязън.
Още не бяхме се разделили окончателно. Наташа се обаждаше отвреме - навреме да й дам едно литературно рамо, така, както се беше случвало много пъти. Основно за представяне я на фирмата на мъжа й, я на произведение, тъй като тя после издаде доста книги.
Започна да ми става безразлична, схванах й номерата, но не я отхвърлих.
Докато накрая не си го изпроси сам-самичка, доверявайки се на една твърде гнусна жена, която ми беше въртяла номера с плагиатство от мен и стана първа приятелка с нея.
Тогава я отсвирих окончателно Наташа Невеляшката, направо й съобщих, че е приключено с нашето приятелство и я блокирах отвсякъде.
С нейната очевадна литературна посредственост нито се издигна, нито заблестя, нито се открои, но ми беше казала: "Аз постигнах, каквото исках".
Тоест, постигнах го аз и я вкарах, където искаше.
А баща ми го каза простичко: " Ти си виновна. Ясно беше какво цели, всички я изритаха първоначално, ти й помогна. " Благодарността" е това, моето момиче. Едно обаче съм спокоен, дарбата няма да ти вземе".
Ама така спокойно и мъдро го каза, щото и аз се успокоих.
Но той имаше и друга приказка: " Колкото и неподходящи хора да има около теб, не можеш да се скараш с целия свят!".
Истина си е. На тази Земя живеем и в този живот. И трябва да се адаптираме и да оцелеем.


28 юни 2023г., София
Росица КОПУКОВА

за сетен път ми демонстрира правотата на една мисъл на древногръцкия философ Демокрит /покойният ми баща често я цитираше/: "Най-бързо на този свят остарява благодарността!" Но ти не трябва да съжаляваш, че си помогнала на Невеляшка. Писано ти е било да помогнеш, при това напълно безкористно.
Много ми хареса мъдростта на баща ти. Голяма сентенция! Моите искрени поздравления към теб и към него!

А Паулина Станчева?

аз като ти казвам, че рязко се отличаваш, ти ....ама дали?!