Зная пътя до църквата и душата до Бога,
и решавам проблемите с тиха молитва,
търпеливо ще мине и тази тревога,
а перото в небесните дири ще литва.

Понаучих се простичко да си живея,
без амбиции сякаш по ми се удава,
че на млади години, додето лудеех,
резултатът накрая се все изкривява.

И България кротичко да обикалям,
да намирам човеци сред разните хора,
нищо чуждо не взимам, а малко оставям
светъл спомен, и мисъл, и в думите корен....

Знам какво е красиво. Преди го не знаех.
Преосмислих живота така, като цяло.
И разбрах - нека радвам, който не очаква,
и доброто ще дойде, загърнато в бяло.

Дълго лошото помнех, но хвърлям го в дола,
да отмие дъжда и последната мерзост.
Продължавам напред и съм под ореола
на светеца над мен, който пази сърцето!


29 юни 2023г., София
Росица КОПУКОВА

толкова зряло, мъдро и естетически обагрено стихотворение. По тази причина виждам, че възрастта е предимство пред младостта в поезията. Стихотворението е превъзходно и кулминира във финалния куплет, който е уникален!:

"Дълго лошото помнех, но хвърлям го в дола,
да отмие дъжда и последната мерзост.
Продължавам напред и съм под ореола
на светеца над мен, който пази сърцето!"

Поздравление, Роси!

На път си да се замонашиш.

Всички в нашето семейство бяха много вярващи.
То се навъдиха сега много "християни" с користни цели, но не се вързвам на никого.
Бог да ни пази и да пази България.