/ РАЗКАЗ ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ /

Шефката на голяма издателска къща за списания и вестници беше започнала от обикновена редакторка, при която аз работех дълго на хонорар.
Много години бяхме приятели, което, през призмата на времето сега ми изглежда като едно добро изполвачество.
Като се започне от намиране на офис, водене на хора, осигуряване на солидни реклами, писане на супер интересни материали за мижави хонорари и каквото се сетите, а, обзавеждане на част от интериора на съдружник и служители, чак съм се чудила на себе си с какво Данка Ганчева заслужи чак толкова моето внимание.
Та и благотворителност вършех от нейно име, осигурявайки я с щедри фирми. Тя се дуе, с чужди пити самарянка я изкарахме.
И всичко можеше и да продължи още, ако на Данка не й беше хрумнало да ме омъжва за съдружника си Станко, прочут навремето софийски женкар, три пъти сгодяван, три пъти разгодяван, иначе много работлив, от когото тя лично ме беше предупреждавала да се пазя, ама впоследствие " забравила".
И понеже аз не го харесвах, а тук вече услуга няма, с мъжа й ми спретнаха номер.
Приемат материали, не ги публикуват, крият, не ги заплащат, а после доведоха човек за едната рубрика.
Добре че млада редакторка излезе почтена, та ми каза.
Това беше долен намек да напусна издателската къща " Дана", което и сторих.
Естествено, без работа не останах. А бях една от последните, които напуснаха, заради никаквите пари.
Като изключим комисионните от реклами, които бяха задължителни.
Минаха няколко години, започнаха наказанията. Един след друг почти си отидоха първо баща й, синът й, внезапно, мъжът й, от мъка, известен женкар и той, майка й, та и зетя, на сестра й мъж, не по- малко особнячка от Данка.
Останаха кукувици Дана и сестра й.
Чак после разбрах, че Дана , която въртеше и друга търговия със Станко и мъжа си, имала пет апартамента, обзаведени, огромна вила с басейн, обзаведена, коли и гаражи не броим ,й предстоеше да си бие шамари във всичките, докато разпродава и върти едно списание сама, че и Станко едвам оцеля от рак и креташе като старец.
Третата кукувица.
Това е обикновено съдбата на алчниците и мерзавците, но не го осъзнават, когато са добре.
Бог бави, но не забравя.
Ех, Дана, Дана!
30 юни 2023г., София
Росица Копукова

taka e.Ima Bog . toi vijda vsi4ko

ТАКА Е.

Все едно си кон за продан. А използвачите са безброй. Прост пример и с мен. Мой познат, който понастоящем живее в Лос Анжелис, с когото навремето бяхме много близки приятели, в продължение на 20 години не ми се обади нито веднъж. И не щеш ли точно преди месец изведнъж се сети за мен и поиска да му разкажа едва ли не целия си живот. Бях безкрайно учуден, докато след иначе милите му слова, той внезапно свали картите. Оказа се, че иска да извърши 3 различни регистрации от моя телефон в gmail
Стана ми обидно, че ме търси единствено по тази причина, но от добро сърце му услужих с телефона си. И ето, че от този случай мина цял месец и той отново ме потърси, уж, за да ме чуе как съм. Оказа се, че този път иска същата услуга, но от жена ми. Жалко и тъжно - докъде може да деградира едно някогашно приятелство.

Те художествено–творческите интелигентски среди и писателските в частност, още от Освождението насам и особено от началото на миналия век са змийско леговище.

/ разказ по действителен случай/


В София се беше дотърколила една руска кукла Невеляшка от Москва, омъжена за български бизнесмен, а преди това партиец отпреди 1989 година, когато имаше само една партия БКП, любителка на чашката, купоните и особено многопосочно секса, русичка, средна степен умничка и много въртелива като Невеляшката. Да я наречем Наташа Невеляшката.
Какво сама си е разказвала на битово ниво, ще го прескоча, но не и подлите й деяния с обществен оттенък.
Все пак държала се е любезно.
Попаднах на нея в офиса на мъжа й, където ги рекламирах, освен дето им пишех статии и доста се сприятелихме.
Доброто, което съм видяла от нея, се дължеше основно на интереса - да й помогна да пробие в писателските среди.
Лъжеха я отвсякъде, изиграваха я с пари и тя не можеше да се добере ни до Съюз, ни до Сдружение.
Аз я насочих първо към издаване на книги, регистриране на собствено издателство, пишех й предговорите, че чак се стигна дотам, където се налагаше рецензия, аз пишех рецензиите, съответен известен рецензент подписваше, защото не я брояха за нищо. В сравнение с високо талантливи българи, тя наистина беше на доста ниско ниво, а аз исках да й помогна.
Както казва Сократ: " И най-умният си е малко прост!" , та и аз така добронамерено вярвах в нашето приятелство.
Обикновено нейните приятелки рускини й досаждаха и ги гонеше и, както се случва неведнъж при мен, когато е за вършене на работа, тичат мене да молят. Не беше само тя в това отношение.
Върнах се заради нея в един писателски съюз, но после тя поиска в друг и я запознах с писател, който да й помогне.
И тя го увъртя на момента за услуги, но той искаше и от нея и тогава Невеляшката тактично избяга, та си докара неговата неприязън.
Още не бяхме се разделили окончателно. Наташа се обаждаше отвреме - навреме да й дам едно литературно рамо, така, както се беше случвало много пъти. Основно за представяне я на фирмата на мъжа й, я на произведение, тъй като тя после издаде доста книги.
Започна да ми става безразлична, схванах й номерата, но не я отхвърлих.
Докато накрая не си го изпроси сам-самичка, доверявайки се на една твърде гнусна жена, която ми беше въртяла номера с плагиатство от мен и стана първа приятелка с нея.
Тогава я отсвирих окончателно Наташа Невеляшката, направо й съобщих, че е приключено с нашето приятелство и я блокирах отвсякъде.
С нейната очевадна литературна посредственост нито се издигна, нито заблестя, нито се открои, но ми беше казала: "Аз постигнах, каквото исках".
Тоест, постигнах го аз и я вкарах, където искаше.
А баща ми го каза простичко: " Ти си виновна. Ясно беше какво цели, всички я изритаха първоначално, ти й помогна. " Благодарността" е това, моето момиче. Едно обаче съм спокоен, дарбата няма да ти вземе".
Ама така спокойно и мъдро го каза, щото и аз се успокоих.
Но той имаше и друга приказка: " Колкото и неподходящи хора да има около теб, не можеш да се скараш с целия свят!".
Истина си е. На тази Земя живеем и в този живот. И трябва да се адаптираме и да оцелеем.


28 юни 2023г., София
Росица КОПУКОВА

за сетен път ми демонстрира правотата на една мисъл на древногръцкия философ Демокрит /покойният ми баща често я цитираше/: "Най-бързо на този свят остарява благодарността!" Но ти не трябва да съжаляваш, че си помогнала на Невеляшка. Писано ти е било да помогнеш, при това напълно безкористно.
Много ми хареса мъдростта на баща ти. Голяма сентенция! Моите искрени поздравления към теб и към него!

Не съжалявам, но съм безвъзвратно обидена на доста хора.