/ разказ по действителен случай/


Къде ли не ме отведе журналистиката?
Например в бившия хотел "Витоша", където отразявах редовно събития и където срещнах внуците на наши българи-бежанци, бабите и дядовците, напуснали България далеч преди 1944 година и устроили се в САЩ.
Не някакви прости хора. Софиянци с име от центъра на София, усетили се навреме, че комунизмът ще им донесе само неприятности. Продали апартаменти в центъра на София, вили, фабрики и беж, без поглед на обратно.
Та в този хотел срещнах Мила и Асен, съпрузи, намерили се в Щатите, станали семейство, с едно мило момиченце. И двамата имаха сродно потекло.
Просто виях Мила във фоайето на хотела, попитах я за едно събитие, тя ме упъти и не ме изпусна.
Дойде с мен на събитието, така започна нашето познанство. Разказа ми набързо съдбата си и ми обясни, че се върнали след промените, защото обичали България, въпреки че всички са с американско гражданство.
Поканих я да напиша за тях. Тя прие с удоволствие, даде ми снимки от американската си великолепна къща , от семейството, от родителите и стана чудесен материал в столичен вестник.
Но на Мила не й се разделяше с мен и след броени дни тя пак ме покани в апартамента под наем, който успели да наемат на пъпа на София и който е бил на нейния дядо, без собственика да знае това.
Отидох да го видя. Беше ми много интересна тази повратливост на съдбата.
Мила, Асен и момиченцето не вечеряха у дома. Те по цял ден тичаха по задачи да зареждат наши магазини с обувки и ботуши, внесени от САЩ, но изработени в Китай и вечер хапваха навън са почивка.
Много пъти бях поканена и аз. Подариха ми и чифт летни обувки, които така и не подносих заради високия ток, но бяха много мили и им пуснах втора статия,различна,в друг вестник.
А те се отпуснаха и ми показаха българската къща, която строят над Симеоново, за да си имат свой дом, като се връщат в България.
Скоро заминавали, защото работата ги водела и по други държави. Детето през лятото пътуваше с тях.
Наистина, такива предприемчиви българи не бяха за нашия соцреализъм с държавните фабрики и заводи и с "петилетните планове". Те си вършеха работата прекрасно.

Голямата ми изненада дойде като ми поръчаха да напиша не една, а две книги за българи. За първата оставиха пари, а за втората преведоха после, които раздавали на приятели българи от българската диаспора в САЩ и където пътували по света.

Тиражите не бяха малки. Те останаха много доволни и така набързичко ме прочуха и в САЩ. Даже и за мене останаха бройки за приятели.
Благодариха ми, всичко си платиха, в това число и пощенските разходи и така поддържахме връзка до края на лятото.
Повече не разбрах какво става с тях след началото на учебната година, кога са довършили къщата, идват ли отново тук. Всеки с целите си и задачите, но ми останаха хубави спомени от тези предприемчиви млади хора, наследници на предприемчиви деди, които смяната на режима бе прогонила навремето, но те отново бяха намерили пътя към нея.
Работливи, уверени,богати, умни, находчиви.
Такива, които западните държави и Америка откраднаха много от България, без да им дават път за развитие в Родината.
Но....какво ли не са откраднали? И умове, и природни ресурси.
Руснаците и те откраднаха преди години, нищо,че подаваха по нещо.
Как я крепи Бог България и аз не знам.
Винаги си казвам, той да накаже крадците и наши, и чужди.


20 юли 2023г., Илинден, София
Росица  КОПУКОВА

Защото комунистите са най-голямата напаст споходила майчица България. Чудесно и правдиво си го казала, Роси:

"Но....какво ли не са откраднали? И умове, и природни ресурси.
Руснаците и те откраднаха преди години, нищо,че подаваха по нещо.
Как я крепи Бог България и аз не знам.
Винаги си казвам, той да накаже крадците и наши, и чужди."

"напуснали България далеч преди 1944 година",
"усетили се навреме, че комунизмът ще им донесе само неприятности".
Какви предвидливи хора?! С дълбоко разбиране на Обективното развитие. Невярващи в победата на Третия Райх. Да не би да са евреи?
А сега ще се върнат ли и останат в цъфтящя буржоазна България?