Така оплетоха се в този свят
подмолности и разни интереси,
с какво да станеш малко по-богат?
Е, може би с една лирична песен.

И в този въртоглав, побъркан ден,
къде приятелство да търсим, питам?
На лоши мисли паднала във плен,
опитвам се самичка да излитам.

На пейката пред жилищния блок
едно познато куче се зададе,
позна, че съм в такъв душевен смог
и просто кротко лапата подаде.

Не само. Върху мене я качи
и предано ме гледаше в очите.
Днес вече кучето, щом помълчи,
разбираш, че усеща ни душите!

Погалих го. То просто постоя.
А после слезе и до мене клекна.
Добра душа. И аз добра душа.
И сякаш вече всичко ми олекна!

21 февруари 2024г., София
Росица КОПУКОВА

а ти си написала прекрасен стих, Роси! Поздравление!

!
А стихът е хубав.

ЗА КОМЕНТАРА.