Прочетен: 521 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 22.02.2024 08:27
| Автори | Преводачи | Интервю | Електронни книги | История | Събития | Общество |
| Българска литература | Поезия | Проза | Публицистика | Критика | Преводи | Литература за деца | Народно творчество | Анотации |
| Чужда литература | Руска | Западна | Балканска | Американска | Друга |
Росица Копукова
НЕ МИ СЕ ОСТАРЯВА…
Годините да понапреднат -
хич не ми се остарява,
всяка зима е поредна,
пролетта с кураж ме сгрява.
В Симеоново тревите
зеленеят, сняг се свива -
оцелял е под елхите,
зимата ще си отива.
Път отново ще отвори
мартенската епопея
и във нея, априори,
план замислям да щурея.
После пак ще се завърна
под дървета и под храсти
и животът ще обърна
на съставните му части.
Младост ми е на душата.
Бог енергия да дава.
Мило ми е на Земята
и не ми се остарява!
1 февруари 2024 г., София
РЕТРОСПЕКЦИЯ
Обикновено ме обичат лудо.
Прощавам им - те просто са мъже.
А за които любовта е чудо
аз пазя възхищение. И те
във спомените ми не отминават.
В съдбата на обичана жена.
Но за семейство те, уви, не стават
и вече са доказали това.
Приемам, знам, че любовта е вихър,
че тя безумство и живот гребе.
Но рядко са онези мъжки фигури,
които да ги нарека: Небе!
5 февруари 2024 г., София
П.П. Младостта е именно в това - да не допускаш мисъл, че остаряваш. Това е до голяма степен и даденост!
22.02.2024 16:34
П.П. Младостта е именно в това - да не допускаш мисъл, че остаряваш. Това е до голяма степен и даденост!
