Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05 15:07 - ЛЕЛЯ ВАНЯ
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 572 Коментари: 4 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 РАЗКАЗ ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ

ЧЕТЕТЕ ПО-НАДОЛУ:



Гласувай:
4



1. rosiela - ЛЕЛЯ ВАНЯ
05.05 15:08
Интересен случай беше леля Ваня. Навремето, когато майка ми беше пред пенсия, a леля Ваня съвсем млада служителка в предприятието, мама не само я учела в счетоводството, но и така топло и приятелски се държала с нея, че леля Ваня не можа да я забрави и двете много се уважаваха и след като майка ми се пенсионира.
Но такава си беше мама. Добра над добрите. Аз съм по-умерена доста. Прекалят ли, не прощавам.
Друго поколение бяха тогава.
После леля Ваня идваше да ни помага, когато мама позакъса със здравето, а ние с баща ми организирахме пренасянето от един апартамент в друг по време на принудителното отчуждаване през социализма.
Щеш не щеш, местиш се. За добро или за лошо.
Приказваха си с мама и точно тогава тя й разказала подробно, че не иска да види снахите. Внуците - да, синовете помагали за баща си, докато бил жив, но снахите - не и не. Чичо Сашо беше доста по-голям от жена си и си отиде от този свят преди майка ми.
Хубави, високи бяха синовете на леля Ваня, породени, умни деца. Като пораснали и двамата записали да следват, но си намерили момичета без желание да са студентки, забранили им да учат и двамата влюбени братя - будали се отказали от университета.
- А бе такива хубавици ли бяха, лельо Ваня?- изумени я попитахме един ден, - като разбрахме от мама какво е станало.
- Красиви, ама ревниви, да не вземат синовете да се отплеснат по някоя учена. И ми провалиха и синовете, и внуците ще провалят. И домакини не са никакви. А ние с мъжа ми много държахме на образованието. Прости момичета си бяха и такива си останаха. И моите техничари станаха .Забранила съм им да ми прекрачват прага и няма да се променя. Не сме ги обидили с нищо , но са нежелани.
Така категорично отговори леля Ваня, че повече не я зачекнахме за някакъв компромис.
С мама се държеше прекрасно. Идваше, докато имахме нужда, после престана. Ние не сме от хората, които изцяло разчитат на други хора да им гледат близките.
Дълго време след това поддържахме връзка, докато мама почина.
Но отношението на леля Ваня към снахите не се промени.
Жестоко обидена беше. Рекла , отсякла и край.
В тази безкомпромисност обаче имаше и коефициент на полезно действие.
Внуците станаха студенти до един. Четири момчета бяха. Явно синовете й са съжалили впоследствие, обаче леля Ваня не прие снахите и след това.
Сербез жена остана и това си е.
Не я съдим изобщо, просто й се възхищавахме на твърдостта.
5 май 2024г. , София
Росица Копукова
цитирай
2. rosiela - МАЛКО ПОЯСНЕНИЕ
05.05 15:45
Недейте си мисли, прекрасни, че нямам още словесни остриета за разказване. Имам и още как, но внимавам така...да е поотдалечено във времето, да не се засегне много някой, дори да заслужава.
Проф . БАНКО БАНКОВ КАЗВАШЕ: ПОСЛЕ И НА ГОСТИ ЩЕ ВЗЕМАТ ДА НЕ НИ КАНЯТ.
Това му изказване ми е мото в писането.
Че покрай поуката да не развалим слуката като извадим нещо нежелано от домашния килер. Образно казано.
С главни букви го пиша, че то....астрологията и житейски истинните разкази са нож с две остриета.
Ха-ха-ха-ха....
цитирай
3. missana - Случаят с леля Ваня лежи в директрисата на цяла ситуационна система.
05.05 16:28
Аналогично се разви съдбата на мой втори братовчед. Майка му Ана и баща му Борислав, имаха амбицията да го направят голям цигулар. И скъсаха гьона на малкия Бубчо от свирене на цигулка. При едно от гостуванията ни при ближното семейство, майка ми се вдъхнови от светлия пример на малкия Бубчо и разпореди на баща ми да уреди въпроса, та и аз да вземам уроци по цигулка. Разбрах, че с детството ми е свършено. Купиха ми цигулка, но аз уж случайно я изтървах и то така, че здравата да се счупи. Баща ми уж щеше да носи на поправка цигулката, но му възникнаха служебни ангажименти и така бях спасен. А малкият Бубчо беше приет в консерваторията и му оставаше само една година да я завърши, когато го гепи една яка мацка. Завалията не беше барал жена до този момент и се побърка. Ожени се и така и не завърши консерваторията, за ужас на амбициозните си родители. Те намразиха до смърт снахата, но и тя ги намрази. И това доведе до голяма драма. Майката на Бубчо умря изоставена напълно от сина си /който не й прости за отнетото детство/ и от снаха си. Хубаво, че ме имаше мен, та да гледам горката леля Ана до последно.
цитирай
4. rosiela - Благодаря ти сърдечно, Младене.Ти направо написа втори разказ. Не очаквах, но явно случаят не е единичен.
05.05 21:58
missana написа:
Аналогично се разви съдбата на мой втори братовчед. Майка му Ана и баща му Борислав, имаха амбицията да го направят голям цигулар. И скъсаха гьона на малкия Бубчо от свирене на цигулка. При едно от гостуванията ни при ближното семейство, майка ми се вдъхнови от светлия пример на малкия Бубчо и разпореди на баща ми да уреди въпроса, та и аз да вземам уроци по цигулка. Разбрах, че с детството ми е свършено. Купиха ми цигулка, но аз уж случайно я изтървах и то така, че здравата да се счупи. Баща ми уж щеше да носи на поправка цигулката, но му възникнаха служебни ангажименти и така бях спасен. А малкият Бубчо беше приет в консерваторията и му оставаше само една година да я завърши, когато го гепи една яка мацка. Завалията не беше барал жена до този момент и се побърка. Ожени се и така и не завърши консерваторията, за ужас на амбициозните си родители. Те намразиха до смърт снахата, но и тя ги намрази. И това доведе до голяма драма. Майката на Бубчо умря изоставена напълно от сина си /който не й прости за отнетото детство/ и от снаха си. Хубаво, че ме имаше мен, та да гледам горката леля Ана до последно.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 7179882
Постинги: 5236
Коментари: 24610
Гласове: 10100
Архив
Календар
«  Септември, 2024  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30